— Предполагам, че ние не сме Елизабет и мистър Дарси14 и каретите и имението Пембърли не е част от моето бъдеще — и Фрея въздъхна драматично. Бран незабелязано свали ръката си, обвита около кръста й, към колана на дънките й, като погали нежно голата кожа под него. Сякаш я белязваше, давайки възможност на света да разбере, че тя е негова собственост. И между другото от срамежливостта му не беше останала никаква следа.
— Надявам се, че няма да бъдеш много разочарована? — усмихна се той, предварително знаейки отговора. — И какво е това? — Бран взе в ръце новото ламинирано меню за коктейли.
— О, това ли? Ами нищо особено… — повдигайки рамене каза Фрея, макар че в действителност много се гордееше с него. След успеха й с малкото вълшебство със семейство Бауман тя се осмели да разшири сферата на дейността си. Нейните нови коктейли в бар „Норт Ин“ се превърнаха моментално в хит и не беше трудно да се разбере защо. Любовни напитки — гласеше заглавието с големи розови букви — 17 $. Единственият си коментар Сал сведе до следното: ако Фрея смята да използва в новите си „творения“ скъпи първокласни ликьори и свежи съставки, то за тях трябва да си плаща единствено от своя джоб.
Коктейл „Безумно увлечение“, съчетание на хибискусова отвара и английски джин. Завърта главата и вдъхновява към гореща привързаност.
Коктейл „Неотразим“: водка, пюре от вишни, стрита на прах сърцевина от папур и сок от лайм. Не е за скромни. Подгответе се да изгубите задръжките си.
Коктейл „Несподелен“: ликьор „Сен Жермен“, лавандула с мед и вино „Просеко“. Спри да копнееш, а започни да обичаш. Гаранция за осъществяване на вашето сърдечно желание.
Коктейл „Завинаги“: две чаши от най-доброто френско шампанско, обогатено със стрити на прах листа на маргарита. За тези, които се надяват да разпалят пламъка на взаимната страст.
— Това е нещо, което просто смесих за Сал — поясни Фрея, надявайки се, че Бран няма да започне да задава излишни въпроси.
— Отлично свършено! — похвали я той, отмествайки менюто. — Всичко, до което се докоснеш, се превръща в злато. — Само Бран можеше да каже такова клише, без това да прозвучи банално. — Между другото, партито не те е изплашило чак толкова, нали? — попита той, мръщейки чело. — Успя ли да се повеселиш?
— Всичко беше чудесно — отвърна Фрея. — Не се плаша толкова лесно, така че не се притеснявай. — Почувства леко безпокойство и съжали, че не можа веднага да изхвърли от ума си появилата се картинка — на нея и Килиан, слети в страстни обятия. За миг се отвърна от Бран, така че русите й коси скриха внезапно пламналото й лице.
— Е, какво мислиш за моя отклонил се от правия път брат? — попита я Бран и усмивката му бавно угасна.
— Ами, според мен си е нормален — отвърна Фрея, надявайки се да смени темата. За щастие, Бран не намери нищо подозрително в отговора й. Излязоха от бара, държейки се за ръце, и се насочиха към колата му, радвайки се на близостта си.
Преминаха по моста, водещ до остров Гарднър и Фрея за пореден път се възхити на гледката на „Феър Хейвън“ и околността му. Знаеше, че Бран сам е взел участие в дизайна и по негово настояване са оставили непокътната естествената красота на острова, без да се нарушава целостта на дивата флора и фауна. Той паркира автомобила в гаража и изключвайки мотора, се обърна към Фрея.
— Слушай, аз разбирам, че всичко между нас се случва много бързо… Ако искаш да промениш нещо или си размислила… просто кажи. Ще те разбера. Мога да почакам. Просто искам едно — да си щастлива. — Той нежно я погледна с добрите си кафяви очи и Фрея се влюби в него още по-силно. Тъй като лицето му се намираше много близо до нейното, забеляза първите фини бръчици в крайчеца на очите му, които му придаваха особено очарование и изисканост. — И още, искам да си сигурна, че искаш мен…
— Скъпи… — въздъхна Фрея, — аз не съм сигурна за нищо друго, освен че искам теб! — и го притегли за целувка, разбирайки защо почти веднага се съгласи да се омъжи за него. Макар че реално познанството им беше по-кратко и от месец. От всички млади мъже, които бе срещнала в безсмъртния си живот, Бран беше единственият, който я накара да се почувства в безопасност. Тя даряваше щедро любовта си, но единствено в прегръдката на Бран разбра какво значи да бъде обичана любима.
„Феър Хейвън“ беше тъмен и обгърнат в мъгла, но Бран никъде не включи осветлението.
— Ш-ш-шт, тихо… — прошепна той. — Нека не будим госпожа Гробадан!
— Разбира се, че няма — съгласи се и Фрея. Госпожа Гробадан беше мащеха на Бран и Килиан. Отгледала и двамата, но присъствието й в живота на Бран бе голямо. И понеже Фрея малко се страхуваше от нейната особа, затова й позволи да организира партито по случай годежа, като прие всичките решения и се съгласи с всичките строги правила. Госпожата обичаше момчетата си като родни, а величествената й осанка и пренебрежително на моменти отношение беше до голяма степен още по-плашещо, отколкото това на истинска тъща.
14
Елизабет Дарси и Фицуилям Дарси, притежател на имението Пембърли са герои на Джейн Остин (1775-1817) от нейния роман „Гордост и предразсъдъци“.