— Но той уби майка ти, красива дъще — казах аз и после й припомних отново всичко познато за коварствата на тези същества от приказките и легендите, и поуката, че те не могат да бъдат напълно разбрани от човешкия разум, нито да бъдат управлявани от него.
— Моята майка знаеше много добре какви сте — каза тя тъжно и поклати глава. Предложи ми още вино, но аз отказах. — Вие в Таламаска не сте по-добри от католиците и калвинистите.
— Не, ние сме съвсем различни. Ние извличаме познанията си от наблюденията и опита! Ние сме хора на новото време, ние сме като хирурзите, лекарите и философите, не сме духовници!
— И какво от това? — изсмя се тя.
— Духовниците търсят откровения в Писанието. Когато ти разказвах за старите приказки за демони, исках да привлека вниманието ти към дестилираното знание. И нямах предвид демонологиите, защото те са отрова. Трябва да се чете само стойностното и да се отхвърли останалото.
Не получих отговор.
— Дъще моя, казваш, че си образована, тогава виж баща ми — хирург в Лайденския университет, човек, който отиде в Падуа да се учи, а после и в Англия, за да слуша лекциите на Уилям Харви17. Научил е и френски, за да можа да чете писанията на Паре18. Все велики лекари, които са оборили схващанията на Аристотел и Гален. Те са се учили от дисекциите на трупове, както и от дисекции на живи животни! Те са се учили от наблюдението! Това е и нашият метод. Искам да наблюдаваш това нещо, да наблюдаваш какво върши! И твърдя, че то погуби Дебора. То е погубило и Сузан.
Мълчание.
— О, но ти ме подтикваш да го изуча по-добре. Да подходя към него, както би подходил лекар. И тогава ще се свърши с тия заклинания и тем подобни.
— Точно затова съм тук — въздъхнах аз.
— Не, ти дойде тук не само за това — каза тя и ми отправи най-очарователната и дяволита усмивка. — Ела сега, нека бъдем приятели. Пийни с мен.
— Мисля, че трябва да си лягам.
Тя се изсмя.
— Аз също. Но по-късно.
И отново бутна чашата към мен. Аз я поех и отпих от любезност. Отново усетих онова странно опиянение.
— Не, не искам повече — рекох.
— Но това е най-хубавото ми бордо, трябва да го изпиеш. — Подаде ми чашата.
— Добре, добре — казах аз и я изпих.
О, Стефан, нима тогава не знаех какво ще се случи? Нима даже в същия този момент, над ръба на чашата, не се взирах в сочната й малка уста и в прекрасните й малки ръце?
— О, сладка, красива Шарлот — казах й аз. — Само ако знаеш колко те обичам. Ние говорихме за любов, но аз не ти казах…
— Зная, зная — прошепна ми тя нежно. — Не се тревожи, Петир, зная. — Стана и ме хвана за ръката.
Светлините долу като че танцуваха из дърветата, танцуваха като светулки. Самите дървета изглеждаха почти живи и сякаш ни наблюдаваха. Нощното небе се издигаше все по-високо, а озарените от луната облаци покриваха звездите.
— Ела, мили мой — каза тя и ме повлече надолу по стълбите.
Защото, Стефан, в този момент краката ми бяха съвсем омекнали от виното.
Като че в същия миг започна някаква тиха музика, ако мога да я нарека така, защото всъщност тя се изпълняваше изцяло от африкански барабани и от зловещ, печален рог. В един момент това ми харесваше, в следващия обаче — не.
— Остави ме, Шарлот — казах й, защото тя ме дърпаше към скалите. — Трябва да си легна.
— Да, разбира се.
— И защо ме водиш при скалите, скъпа моя? Искаш да ме бутнеш в морето?
Тя се изсмя.
— Твърде хубав си, въпреки цялата ти скованост и холандските ти маниери! — Затанцува пред мен, косата й се развяваше на вятъра — гъвкава фигура на фона на тъмното проблясващо море.
О, каква красота. Бе по-красива дори от моята Дебора. Аз сведох поглед и видях, че стискам чашата в лявата си ръка. Много странно, защото тя я пълнеше отново, а аз бях толкова жаден, че я изпих.
17
Английски лекар, анатом и физиолог от XII век, който пръв описва точно системата на човешкото кръвообращение. — Бел.прев.
18
Френски хирург от XVI век, работил за кралския двор, автор на многобройни научни съчинения. — Бел.прев.