Изменения от етнически характер в семейството
С приближаването на нашия разказ към двайсети век, трябва да отбележим, че етническият характер на семейство Мейфеър се променя.
Първите представители на рода са със смесен шотландско-френски произход, към който в следващото поколение се влива и холандската кръв на Петир ван Абел. Но след това семейството остава преобладаващо френско.
След 1826 година обаче, след женитбата на Маргьорит Мейфеър за оперния певец Тайрон Клифърд Макнамара, членовете на семейството, които били пряко зависими от завещанието, често започнали да встъпват в брак с англосаксонци.
Другите клонове на рода — най-вече наследниците на Лестан и Морис — си остават френски, и ако или когато са се преселили в Ню Орлиънс, предпочитали да живеят в центъра на града с френскоговорещи креоли, във Френския квартал или на Еспланада авеню.
След женитбата на Катерин за Дарси Монахан основното семейство започва трайно да се настанява в горната „американска“ част на града, Гардън Дистрикт. И въпреки че Жулиен Мейфеър (самият наполовина ирландец) говори на френски през целия си живот и се жени за френскоговорящата си братовчедка Сузет, той дава на тримата си сина определено американски и английски имена и се погрижва те да получат американско образование. Синът му Гарланд се жени за момиче с германо-ирландски произход с благословията на Жулиен. Кортланд също се жени за англосаксонско момиче, а по-късно така постъпва и Баркли.
Както вече отбелязахме, Мери Бет се омъжва за ирландеца Даниъл Макнамара през 1899 г.
Въпреки че говорят френски през целия си живот, синовете на Катерин, Клей и Винсент, се женят за американки от ирландски произход — Клей за дъщеря на собственик на хотели, а Винсент за дъщеря на пивовар с германо-ирландски произход. Една от дъщерите на Клей постъпва в Ирландския католически орден „Сестри на милосърдието“ (следвайки стъпките на сестрата на баща си), който до ден-днешен е подпомаган от семейството. Към него се присъединява и една правнучка на Винсент.
Макар че френскоговорещите Мейфеър се черкуват в катедралата „Сейнт Луиз“ във Френския квартал, основното семейство посещава енорийската църква „Нотр Дам“ на Джаксън авеню — една от трите църкви, поддържани от Конгрегацията на светия Изкупител20, които се опитват да посрещнат нуждите на ирландците по крайбрежието и немските имигранти, както и на старите френски семейства. Тази църква е затворена през 1920 г. и след това е построен параклис на Притама стрийт в Гардън Дистрикт, който явно е предназначен за богатите, които не искат да посещават ирландската „Свети Алфонс“ и немската „Света Богородица“.
Семейството, което живее на Първа улица, посещава службите в параклиса и до днес. Но от 1899 година при по-важни случаи Мейфеър започват да се появяват и в ирландската църква „Свети Алфонс“ — много голяма, красива и впечатляваща.
Мери Бет се венчава за Даниъл Макинтайър в „Свети Алфонс“ през 1899 година и оттогава всички кръщенета на деца от основното семейство се извършват там. Някои от децата Мейфеър — след като са изгонени от по-добрите частни училища — постъпват за кратко в частното църковно училище към „Свети Алфонс“.
Част от нашите сведения за семейството идват от ирландските монахини и свещеници от тази енория.
След смъртта на Жулиен през 1914 г. Мери Бет рядко говори на френски, дори пред своите френски братовчеди, и вероятно затова членовете на основното семейство изоставят този език. Говори се, че Карлота Мейфеър навремето е говорила френски, но е много съмнително дали Стела, Анта или Деидре знаят повече от няколко думи на този чужд език.
Нашите детективи неведнъж са отбелязвали, че в речта на Мейфеър от двайсети век — Карлота, сестра й Стела; дъщерята на Стела, Анта; и нейната дъщеря, Деидре — определено се наблюдава ирландски акцент. За разлика от мнозина в Ню Орлиънс, те не говорели с осезаем френски или южноамерикански акцент, но често се обръщали към хората с двете им имена, например: „Как си, Ели Мейфеър?“, и в речта им се усещал определен ритъм и нарочни повторения, които са много характерни за ирландците. Типичен пример ще бъде този фрагмент, записан на погребение на член от семейството през 1945 година: