Кортланд стиснал ръката на лекаря и настоял да го изслуша, било много важно да помогне на Деидре Мейфеър, която била държана като затворник в собствения си дом.
„Те ще вземат бебето против волята й. Помогнете й!“ — И после издъхнал.
Аутопсията установила масивни вътрешни кръвоизливи и сериозни наранявания на главата, но когато младият стажант настоял за полицейско разследване, синовете на Кортланд незабавно се погрижили да го успокоят. Били говорили с братовчедка си Карлота Мейфеър. Баща им паднал по стълбището и после отказал медицинска помощ, като сам излязъл от къщата. Карлота и представа си нямала, че е пострадал толкова зле. Дори не знаела, че седи на тротоара. Не била на себе си от мъка. Съседката трябвало да звънне на вратата.
На погребението на Кортланд в Метаир — на което дошли много хора — същата история била разказана и на семейството. Докато госпожица Бел и госпожица Мили седели тихо на заден план, Пиърс, синът на Кортланд, разказвал на всеки, че баща му не бил на себе си, когато разказал онази неясна история на съседката — че някакъв мъж го е блъснал по стълбите. Всъщност на Първа улица нямало никакъв мъж, който би могъл да стори това. Самата Карлота видяла Кортланд да пада. Видяла го и Нанси и веднага се втурнала да го хване, но не успяла.
Колкото до осиновяването, Пиърс бил абсолютно съгласен с него. Неговата племенница Ели щяла да създаде на бебето най-подходящата среда за развитие. Наистина, трагично било, че Кортланд бил срещу това, но той бил вече на осемдесет години и от известно време преценката му вече не била така ясна.
Погребението било пищно и минало без инциденти, въпреки че години по-късно погребалният агент си спомня, че някои от братовчедите, възрастни мъже, които стояли в дъното на стаята по време на „малката реч“ на Пиърс, се шегували помежду си с горчивина и сарказъм. „А, разбира се, в къщата няма никакъв мъж — казал един от тях. — Неееее, ама съвсем никакъв мъж. Само тези прекрасни дами.“ „Аз никога не съм виждал мъж там, а ти?“ и така нататък. „Не, никакъв мъж няма на Първа улица. Ама съвсем никакъв!“
Когато братовчеди идвали да посетят Деидре, и на тях била пробутвана историята, разказана от Пиърс на погребението. Деидре била твърде болна, за да излезе от стаята си.
Не пожелала дори да види Кортланд, толкова била зле. А освен това не знаела и не бивало да узнае, че той е мъртъв.
„Виж само тези мрачни стълби — казала Милата Мили на Беатрис. — Кортланд трябваше да използва асансьора, но той не обичаше да се качва с него. Само да беше взел асансьора, нямаше да падне така лошо.“
Семейните легенди днес твърдят, че всички били съгласни, че осиновяването е най-доброто решение. Кортланд не бивало да се бърка. Както казва внукът му, Райън Мейфеър: „Горката Деидре вече не беше в състояние да бъде майка повече от например Лудата от Шайло23. Но мисля, че дядо ми се чувстваше отговорен. Той бе завел Деидре в Тексас и като че ли се обвиняваше. Искаше да е сигурен, че тя е съгласна да даде бебето. Но може би вече не беше важно какво точно иска Деидре“.
По онова време аз посрещах с боязън всяка нова информация от Луизиана. Нощем, докато лежах в стаята си в метрополията, непрестанно мислех за Деидре, чудех се дали няма някакъв начин да разберем какво точно иска и чувства тя. Скот Рейнолдс беше по-непреклонен отвсякога, че не бива да се месим. Деидре знаеше как да се свърже с нас. Знаеше го и Кортланд. И най-важното — знаеше го и Карлота Мейфеър. Така че нямаше какво друго да направим.
Едва през януари 1988 година, почти трийсет години по-късно, в един разговор със старата приятелка на Деидре от училище, Рита Мей Дуайър Лониган, аз научих, че Деидре отчаяно се е опитвала да се свърже с мен, но не е успяла.
През 1959 година Рита Мей току-що се била омъжила за Джери Лониган от „Лониган и синове“ — погребалното бюро. Когато чула, че Деидре си е у дома, бременна и вече загубила бащата на детето си, тя събрала кураж да я посети. Както много други преди нея, била отпратена още на вратата, но успяла да зърне момичето на върха на стълбището и Деидре й извикала отчаяно:
— Рита Мей, те ще ми вземат детето! Рита Мей, помогни ми. — И докато госпожица Нанси се опитвала да я върне на втория етаж, Деидре хвърлила малка бяла визитна картичка към Рита Мей. — Свържи се с този човек. Кажи му да ми помогне. Кажи му, че те ще ми вземат бебето.
Карлота Мейфеър буквално нападнала Рита Мей и се опитала да й вземе картичката. Рита обаче успяла да я задържи и да изтича сред вихрушка от листа към портата, въпреки че Карлота я скубела за косите и деряла лицето й.