Когато се прибрала у дома, Рита видяла, че написаното на картичката вече не се чете. Карлота била откъснала част от нея, а и тя самата била стискала силно картончето във влажната си длан. Четяла се само думата Таламаска и моето име, написано на ръка на гърба на картичката.
Едва през 1988 година, когато срещнах Рита Мей на погребението на Нанси Мейфеър и й дадох същата картичка, тя направи връзката и ми се обади в хотела, за да ми разкаже всичко, което си спомня от онзи ден преди толкова години.
За настоящия изследовател беше ужасно мъчително да научи за напразния зов за помощ на Деидре. Беше мъчително да си спомням онези нощи преди трийсет години, когато лежах в леглото си и мислех: „Не мога да й помогна, но трябва да опитам. Как обаче бих дръзнал да направя подобно нещо? И какъв е шансът ми да успея?“.
Вероятно нямаше да мога да помогна с нищо на Деидре. Щом Кортланд не бе успял да спре осиновяването, и аз нямаше да мога. И все пак още виждам в сънищата си как извеждам Деидре от онази къща на Първа улица и я водя в Лондон. Виждам я днес като здрава, нормална жена. Но реалността е много по-различна.
На 7 ноември 1959 година в пет часа сутринта Деидре ражда Роуан Мейфеър, здраво светлокосо момиченце, което тежи девет паунда и осем унции. Няколко часа след това, когато излиза от упойката, Деидре вижда, че е заобиколена от Ели Мейфеър, отец Лафърти и Карлота Мейфеър, както и от две монахини, които по-късно описват най-подробно сцената на сестра Бриджит Мари.
Отец Лафърти държал детето в ръцете си. Той обяснил, че новороденото е кръстено в параклиса на болницата и е наречено Роуан Мейфеър. Показал подписано кръщелно свидетелство.
„Целуни бебето си, Деидре — казал той, — и аз ще го дам на Ели. Тя е готова да тръгва.“
Мълвата в енорията твърди, че Деидре целунала детето, но казала, че ще позволи да го отведат само при условие, че то ще запази името Мейфеър. И като плачела така, че едва виждала, тя целунала детето си и позволила на Ели да го вземе. После, ридаеща, извърнала глава към възглавницата, а отец Лафърти казал: „Най-добре да я оставим сама“.
Десет години по-късно сестра Бриджит Мари обяснява значението на името на детето.
„Карлота стана кръстница. Мисля, че извикаха някакъв лекар за кръстник, толкова бяха решени да извършат кръщенето веднага. Карлота каза на отец Лафърти, че детето ще бъде кръстено Роуан, а той й рече: «Това не е име на светица. Звучи ми доста езическо».
А тя, нали я знаете как говори, отвърна: «Отче, не знаете ли, че със самодивското дърво24 някога са се гонели вещици и всякакви зли сили? Нямало колиба в Ирландия, където стопанката да не слагала клонка от това дърво над вратата, за да защити семейството си от вещици. Правели го и след приемане на християнството. Така че детето ще се казва Роуан!». А Ели Мейфеър, тази малка лицемерка, само кимна.“
„Наистина ли? — попитах аз. — Наистина ли в Ирландия слагат клонка от самодивско дърво над вратата?“
Сестра Бриджит Мари кимна печално.
Кой е бащата на Роуан Мейфеър?
Според болничните регистри кръвната група на бебето съвпада с тази на Кортланд Мейфеър, който умира около месец преди това. Нека напомним, че вероятно той е баща и на Стела Мейфеър, а наскоро придобитата информация от „Белвю“ най-после потвърди, че Анта Мейфеър вероятно също е негова дъщеря.
Деидре „полудява“ още преди да напусне „Болница на милосърдието“ след раждането на Роуан. Монахините казват, че плачела непрекъснато, дори крещяла в празната стая: „Ти го уби!“. После влязла в болничния параклис по време на службата и отново изкрещяла: „Ти го уби. Ти ме остави сама сред враговете ми. Ти ме предаде!“. Наложило се да я обуздаят със сила и веднага след това била приета в лудницата „Света Ана“, където изпаднала в кататония до края на месеца.
„Крещеше на невидимия си любовник — твърди сестра Бриджит Мари. — Крещеше му и го проклинаше, задето бе убил нейния професор от колежа. Този дявол го е направил, защото я искаше само за себе си. Той беше нейният демон любовник, точно тук, в град Ню Орлиънс. Той броди по улиците на Гардън Дистрикт нощем.“
Това е много красиво и сладкодумно обяснение, но тъй като въпросният колежански преподавател най-вероятно никога не е съществувал, какво друго може да означават думите на Деидре! Лашър ли е блъснал Кортланд по стълбите, или пък го е изплашил така силно, че той сам е паднал? И ако е така, защо?