— Как точно са ги „използвали“? — попита Роуан.
Очите на Гордън светнаха леко, той сниши глас и заговори с мек, почти приятен тон, сякаш самото споменаване на тези неща не можеше да не предизвика почуда.
— Вещерство, за това става дума — древно, кърваво вещерство, в което суеверието, под хомота на християнството, посяга назад към езическите времена, за да почерпи магия, да стори maleficia или да придобие власт, или само да научи някой мрачен таен ритуал, който ще ги развълнува така, както престъпленията винаги са вълнували човешкия род. Копнеех да потвърдя историите на Теса.
Без да се доверявам на никого, слязох в самите подземия на метрополията — там, където се съхраняват най-старите, непроучени материали от британския фолклор. Това са ръкописи, обявени за „фантасмагорични“ и „неуместни“ от учени като Аарън, който бе прекарал години в преводи на стари документи. Тези материали не присъстват в съвременните ни описи или в компютърните ни банки. Някой трябваше да докосне сбръчканите страници със собствените си ръце.
О, какво открих! Стари ръкописи и книги, красиво илюстрирани пергаменти, дело на ирландски монаси, на бенедиктинци и цистерианци17, които се оплакват от дивото суеверие на простия народ. Те бяха изпълнени с истории за гигантите, за малките хора и за това как хората упорито вярвали в тях, смятали, че могат да ги примамят и да ги използват по най-различни начини.
И точно там, сред празнословията и укорите, бяха историите за гигантите светци! Гиганти рицари и царе!
Тук, в Гластънбъри, съвсем наблизо, е изкопан скелет на двуметров гигант, когото обявили за крал Артур. Кажете, кой друг би могъл да бъде, освен някой от гигантите на Теса? Такива същества са били откривани из цяла Британия.
Хиляди пъти се изкушавах да се обадя на Аарън. Как щеше да хареса тези истории, особено онези, които идваха директно от Шотландските планини и техните призрачни езера и долини.
Но на света имаше само един човек, на когото можех да се доверя. И това бе Теса.
Когато носех у дома моите внимателно издирени истории, Теса разпознаваше в тях ритуали, модели — наистина — имена на светци и крале. Разбира се, не говореше научно и свързано. Припомняше си фрагменти, как хората й станали свещена плячка, как можели да се спасят от мъчения и смърт само като станат могъщи и спечелят господство над християните или като избягат дълбоко във великите гори, които тогава още покривали планините. Или пък в пещерите и тайните долини, където се опитвали да живеят спокойно.
— И ти никога не си казал това на Аарън? — обади се Юри.
Гордън не му обърна внимание, а продължи:
— После, с болка в гласа, Теса ми призна, че е страдала ужасно в ръцете на селяните християни, които я държали затворена, принуждавали я да приема мъж след мъж от всички околни села. Надявали се, че ще роди друг гигант, който ще излезе от утробата говорещ, знаещ и ще достигне зрялост за часове — същество, което щели да убият пред очите й! Разбирате ли, това за тях се превърнало в религия. Хвани талтош, накарай го да роди и принеси в жертва детето му. Най-любимият им период за тези свещени игри била Коледата — време на древни езически обичаи. Теса най-сетне успяла да избяга от зловещото си пленничество, без да роди същество, което да бъде принесено в жертва. Семето на мъжете всеки път причинявало единствено кръвоизливи.
Той замълча, смръщил вежди. Погледна тъжно към Аш.
— Това ли е увредило моята Теса? Това ли е пресушило извора й? — Не бе толкова въпрос, колкото молба за потвърждение на разкритото по-рано. Само че Аш явно не сметна за нужно да отговаря.
Гордън потрепери.
— Тя говореше за ужасни неща! — каза той. — Говореше как мъжките били примамвани в каменните кръгове и им предлагали селски моми. Но от тези съюзи не се раждали гиганти, единственият резултат бил смъртта на жените. Когато броят на мъртвите жени ставал толкова голям, че хората започнали да се съмняват в силата на мъжкия гигант, хвърляли го в огъня за жертвоприношение. Всъщност изгаряли ги винаги, какъвто и да бил изходът, без значение дали се раждал талтош. Изгаряли ги, защото много се страхували от мъжките.
— Но от женските не се страхували, така ли? — попита Роуан. — Защото жените не носели смърт на човешките мъже, които лягали с тях.
17
Членове на реформистки монашески орден, отделил се от Бенедиктинския през XI век. — Бел.ред.