— Някои хора никога не порастват — рече развеселена госпожа Тилуотър.
Хората вдигаха погледи към нас, докато паркирахме. Всички носеха дъстери и шапки с големи периферии, но имаше и доста без маски. Повечето бяха брадати, дори някои от жените, и също както при Гиби и Бък, растите като че ли бяха задължителни. Приличаха на изпаднали киберселяндури от Юга. Отнякъде долитаха тежките звуци на китарни акорди от уестърн мелодии, усилени от мощна уредба. А певецът ръмжеше как неговата вярна любима му задигнала колата.
Когато наближихме, насъбралите се киберселяндури изгледаха презрително нашите поостарели возила, а пък аз се зачудих как успяваха да опазят така добре колите и моторите си от корозията, която беше навсякъде. В същото време започна някаква надпревара — две от спортните коли ускориха толкова бързо, че предните им колела се отлепиха от земята, а от ауспусите им прехвръкнаха пламъци, докато се надпреварваха нагоре по остатъците от повдигнатата над нивото на земята пътна мрежа, която изглеждаше много опасна. Зяпачите нададоха радостни възгласи. Почти ми се прииска да водя такъв живот.
Госпожа Тилуотър намери свободно място, но не знам защо, доста се забави, докато паркира. Закрепих маската и защитните очила върху лицето си и излязох от колата. Мораг спря малко по-далече, а Рану — непосредствено до нас. Госпожа Тилуотър отиде при една групичка киберселяндури. Върху дрехите им бяха изрисувани двете черни аса и двете черни осмици на „Ръката на мъртвеца“27 — отличителните цветове на „Команчеросите неудачници“. Някои от тях погледнаха към нас, но тя ни даде знак и тръгна да пресича бетонната площадка. Ние я последвахме, като се опитвахме да не попаднем под гумите на препускащите с бясна скорост коли и мотори. Зарадвах се да видя Езичника, Рану и Мадж да тръгват в разгънат строй, оглеждайки се наоколо. Аз правех същото.
Вървяхме към улицата с нискоетажните блокчета, където се беше събрала тълпа от команчероси. Имаше няколко коли и един пикап, но като че ли това беше сборен пункт на мотористи. Нямах нищо против. Госпожа Тилуотър ми даде знак, а после посочи с пръст към пътния насип отстрани на площадката. Върху него стоеше някаква фигура, която ни наблюдаваше. Аз увеличих изображението. Жената беше облечена в кожи, вероятно човешки, и имаше стройно, стегнато и атлетично тяло. Косата й беше здраво пристегната на тила, а по кожата й личаха белези от ритуални нарязвания. Устните й бяха разтворени в гримаса и аз видях заострените, покрити със стоманени коронки зъби. Държеше сложно устроен лък, направен по всяка вероятност от скрап, а на колана си беше препасала зловеща къса сабя.
— Щом виждаме нея, значи, има и други, които се крият наоколо — каза госпожа Тилуотър по мрежата за тактическа свръзка.
Стори ми се, че жената от племето ни предизвикваше. Странна работа. Усетих приятна възбуда, докато я гледах. Тя беше човешко същество, но това беше онази възбуда, която изпитвах като дете, когато баща ми ме развеждаше из парка и зърнехме някой елен или следи на глиган, или чуехме вълчи вой, докато лагерувахме навън. Тази жена ми приличаше на диво животно, да, беше някаква издънка на човешкия род, но в нея имаше благородство, безстрашие и нещо неопетнено. Тя не беше позволила машините и войната да вземат връх над човешката й същност. Всъщност честността май беше единствената сериозна разлика между нейното племе и онези с колите и пушките. Мисля, че й завиждах.
— Ще ни нападнат ли? — попитах госпожа Тилуотър.
Тя поклати глава, но аз чух отговора й по мрежата.
— Не, само ни предупреждават, че тук сме гости.
Отидохме при голямата група киберселяндури и веднага разпознах Бък и Гиби. Погледнах наляво — Рану; после надясно — Мадж. Пуснах госпожа Тилуотър и Езичника пред мен и наведох глава. Мораг вървеше до мен. Бък беше яхнал мотор с дълга рамка и форсираше двигателя. Гиби беше клекнал до него и бърникаше нещо по машината. Когато приближихме, двамата погледнаха към нас. Не носеха маски, а само пластмасови тъмни очила, но и бездруго брадите им покриваха по-голямата част от лицата им. Бък кимна на госпожа Тилуотър, а пък аз видях, че Гиби погледна наляво — беше разпознал Мадж. Бък и Гиби си казаха нещо. Гиби се изправи и двамата се пресегнаха за поовехтелите си пистолети 44. калибър. Аз заобиколих госпожа Тилуотър и пристъпих напред, с мастодонта в едната ръка и тайлъра в другата. Дъстерът за радиационната защита ми пречеше да използвам лазера върху рамото си.
27
Ръката, която се твърди, че е имал Дивия Бил Хикок, легендарният разбойник, играл дроу покер, когато бил прострелян в гърба от Джак Макол в Дедуд, Южна Дакота, известна с наименованието „Ръката на мъртвеца“. — Б.пр.