Дупката в стената на отсрещната многоетажна сграда беше твърде ниско разположена, а аз бях прекалено високо. Бях излетял с много голяма скорост. Стоварих върху мотора цялата си тежест, ругаейки високо разположените ръчки на мотоциклетите с дълга рамка. Усетих как дъстерът ми остърга горната част на процепа. Движех се прекалено бързо, но ако сега ударех спирачки, щях да излетя от машината. Бях виждал на състезанията във Финтри какво значи да налетиш на стена със скорост над сто и шейсет километра в час. Колелата подскочиха, но успяха да зацепят, а аз профучах с бясна скорост между подпорните колони на сградата.
В следващия миг отново летях във въздуха. Бък се беше озовал зад мен. Всичко стана толкова бавно, че успях да разгледам развалините на Трентън под мен и да си дам сметка какво значи височина от четирийсет етажа. Сега целта ми беше да стигна покрива на последната висока сграда. Малко се престарах и се приземих в средата му, като продължих да се движа към ръба с толкова бясна скорост, че беше невъзможно да спра навреме. Изобщо не се замислих, а направо хвърлих мотора. Той продължи да се хлъзга сред дъжд от искри по покрива, а аз усетих как твърдият бетон остърга дъстера, после дрехите ми и накрая кожата. Зад гърба си чух плъзгането на гуми, които спряха против волята си, а аз се втурнах към ръба на сградата.
При падането си машината описа голяма красива дъга над града. Стори ми се, че продължи цяла вечност. Гледах я как пропада и все повече се отдалечава от мен. В следващия миг се подхлъзнах и залитнах, но успях да сграбча някакво ръждясало желязо от арматурата на рушащите се панели. Изведнъж падането спря. Ако се бях хванал с лявата ръка, можех без проблем да се прехвърля отново върху покрива, но металните пръсти на протезата се вкопчиха в железния прът. Желязото се откъсна и от бетона се посипа дъжд от дребни парченца, и аз пропаднах надолу, но в крайна сметка то не поддаде. Нито пък ръката ми, но на косъм, тъй като не се беше възстановила напълно след откъсването, обаче усетих как гелът и новата става поддават и по врата и гърдите ми шурна кръв.
После върху главата ми се посипаха още парченца бетон, защото Бък успя да закове спирачките точно на ръба на покрива, за да стане свидетел на края на грациозното падане на моя мотор. Мисля, че малко развалих удоволствието му, защото, когато машината се разби, пробивайки покрива на някаква изоставена автогара, аз доста силно извиках. Бък запали джойнт и всмука дълбоко дима.
— Малко помощ няма да е излишна — изпъшках.
Той погледна надолу към мен.
— А, да.
Ритна стъпенката с каубойския си ботуш, слезе от мотора и клекна на края на покрива. Приведе се напред и пъхна джойнта в устата ми.
— Благодаря — измърморих с цигарата в уста.
— Ами да поговорим — каза той и се ухили.
Един от команчеросите беше служил като медик на Лаланд28. Помислих си, че нямаше да е никак лошо някой лекар непрекъснато да върви подире ми.
— Може ли да направиш едно нещо като хората? — попита Мадж.
Трябва да призная, че чувството му за хумор започваше да ме изнервя. Бяхме седнали на бетонната площадка. Лекарят беше почистил дясната половина от тялото ми и беше извадил от раната парченцата плат, бетон и устойчиви на радиация строителни материали. Отново беше намазал раменната ми става с гел и беше сложил лепенки отгоре, а по-голямата част от тялото ми беше покрита с нова кожа.
— Чакай малко, нали го изпреварих? — отбелязах.
— Да, и едва не ме събори от покрива — каза Бък и се усмихна. После се обърна към медика, който си беше свършил работата: — Джо, би ли ни оставил за минутка?
Мъжът кимна към мен и си отиде. Седяхме до някаква смолисточерна спортна кола с тъмни стъкла. От предния капак стърчаха въздушни филтри, а окачването беше подсилено и повдигнато високо. Предположих, че беше на Гиби, защото той се суетеше около нея. Двамата с Бък бяха останали с нас, а госпожа Тилуотър се беше прибрала в Подвижния град, след като й обещахме, че ще се държим прилично. Седнах върху предния капак, въпреки протестите му. Мадж, Рану и Езичника се отпуснаха направо на земята върху натрошените отломки. Мораг хем се тревожеше за мен, че отново бях пострадал, хем се ядосваше, че бях съсипал мотора. Бък седеше върху своя, а Гиби се разположи на земята, опрял гръб в една от излъсканите джанти на автомобила си.
28
Известна още като Лаланд 21 185 — четвъртата най-близо разположена до Слънцето звезда след Алфа от Кентавър, Звездата на Барнард и Вълк 359. Представлява червено джудже в съзвездието Голяма мечка. — Б.пр.