— Касиди тук ли е? — попитах.
Барманът започна да ми отвръща нещо.
— Кой се интересува от господин Макфърлейн? — извика зад мен типичен нафукан глас на уличен бабаит.
Огледах се и видях онова, което щеше да се превърне в първия назидателен пример за вечерта. Беше младок и искаше да се докаже. Преглътнах саркастичната забележка, която смятах да направя. Превъзбуденият квартален бияч беше гол до кръста и излагаше на показ белези от операции по присаждане на множество нови мускули. Освен това, съдейки по наплашения му вид, се беше надрусал с някакъв странен боен наркотик, а и приятелчетата му, които също гледаха, не спираха да го нахъсват. На колана на камуфлажните му панталони висеше автоматичен пистолет с толкова голям калибър, че с него само можеше да сплаши някого или да отиде на лов за едър дивеч.
— Казвам се Джейкъб Дъглас и имам много сериозно предложение за господин Макфърлейн.
— Че кой няма? — попита младокът.
Повдигнах рамене, но не му отговорих.
— Е? — обади се той, с което за момент ме смути.
— Пардон, помислих, че въпросът ти е реторичен. Отговорът ми е: не знам.
Биячът не разбра какво искам да кажа. Мислено се проклех. Бях го унизил, което щеше да го ядоса, което на свой ред щеше да направи така, че да ме накара да го убия.
— Виж какво, синко, и ти, и другите като теб сте ми ясни. Знам с какво се занимаваш и не искам да ти причинявам болка. Просто искам да поговоря с Макфърлейн и да му направя едно предложение.
Горилата, изглежда, се оживи. Спогледа се с другите горили.
— Не искал да ми причинява болка — каза той и се разсмя.
Приятелчетата му обаче си замълчаха. Направих втори опит, като отчаяно се опитах да запазя живота на този младок, въпреки че не се сещах за нито една основателна причина.
— Нека отгатна, сигурно са ти дали някой от онези смразяващи кръвта улични прякори като Бръснача, Моргата или Откачалката.
— Кордит1.
— Даже не искам да знам що за чудо е това. Помисли за живота си, който в момента се опитвам да удължа, и за неприятностите, които искам да си спестя.
— Послушай го, момче — каза барманът. — Той е ветеран, от специалните части.
Аз нищо не казах, само продължих да гледам младока, като се мразех заради неизбежността на това, което щеше да последва.
— Много важно! Вие, ветераните, сте въздух под налягане…
Изведнъж дулото на мастодонта се озова пред очите на Кордит.
— Аз го вадя по-голям — казах аз. — Виж сега, знам, че приятелчетата ти те принуждават. Не можеш да отстъпиш, защото те наблюдават онези, които се опитваш да впечатлиш, и ще бъде много унизително, ако не направиш нещо.
Въпреки че много добре си давах сметка, че това, което ще последва, ще бъде повече от унизително. С това момче беше свършено. След тази случка от хищник той ставаше плячка в хранителната верига на платформите. В някоя част на замъгления от дрогата мозък самият Кордит също го съзнаваше. Разчетох езика на тялото му, преди да направи следващото движение. Изведнъж, докато се съживяваха рефлексите ми, светът забави скорост и си помислих, че всички около мен сякаш газят в гъста кал. Изчаках достатъчно време, за да видят другите как Кордит посяга към пистолета си. Дори му позволих да докосне оръжието, преди да натисна спусъка, при което вече тъжно поклащах глава. Искрата от дулото на моя пистолет отскочи на около петдесетина сантиметра и прогори изградената от плочки, като люспи на дракон, кожа на гърдите на Кордит. В този момент се задействаха заглушителите, които успяха да предпазят слуха ми от оглушителния пукот на оръжието с огромни размери. Като на забавен кадър видях как куршумът разкъсва кожата на момчето, пробива гръдния кош и го вдига от земята, след което експлозивът на проектила се взриви и наоколо се посипаха парченца втечнена и изгорена плът от вътрешностите, които избликнаха като фонтан от отвора на входната рана.
Когато тялото на Кордит се свлече на пода, свалих димящия още огромен пистолет. Другите горили наскачаха с ръце върху оръжията си, в това число и охраната на високопоставения служител. Той ме гледаше, сякаш нищо необичайно не се беше случило. Посмешище, а? Погледнах с жал към трупа, който току-що бях застрелял. Без да ме е грижа за другите от охраната на Макфърлейн в бара, отворих барабана на револвера, извадих изхабената гилза, пуснах димящия патрон в джоба си и пъхнах обратно чисто нов, неупотребяван, след което отново сложих револвера в кобура.