— Не исках да си отида, без да съм… — започнах.
Тя постави пръст върху устните ми и аз млъкнах.
Гиби и Бък се изнизаха покрай мен от пилотската кабина. Гиби беше преметнал на ремък през рамото си автомат „Калашников“ с „Булпап“ система31, а в ръката си държеше дълъг, тънък брониран калъф. От куплунзите му висяха свободни жици. Бък носеше полуавтоматичен пистолет в едната си ръка, а в другата — калъф, който много приличаше на този на Гиби.
Езичника погледна към тях от задната част на самолета. Продължаваше да се опитва да разбие системите за сигурност на медийния възел.
— Защо сте помъкнали и инструментите си? — попита той.
— Те са нашият оркестър, човече — каза Мадж. — Нали става дума за шоу.
Езичника като че ли искаше да спори, но вместо това се върна на мястото си.
— За теб това е просто задоволяване на егото, нали? — попитах Мадж.
— Насирам се от страх — каза той, като продължи да се хили, отпи голяма глътка от бутилката с водка и запали цигарата с марихуана. Вратата на възела се отвори и изведнъж всички станахме много делови.
Рану, Балор и Грегър вървяха напред, с насочени оръжия, завъртаха се наляво и надясно и проверяваха ъглите. Чух вика на първия изненадан. Гиби и Бък влязоха след тях. Те оставиха куфарчетата с музикалните инструменти на земята до вратата на възела, извадиха оръжията си и изведнъж се превърнаха в професионални военни. Мораг и Езичника ги следваха, като Мораг носеше чипа. Мадж вдигна своя калашников напред и двамата с него запристъпвахме бавно. Въпреки лекарствата, ентусиазмът ми да се правя на войник започваше да се изпарява.
Не знам как си бях представял телевизионното студио, може би очаквах да има пищни декори или плотове с високотехнологично оборудване, гъмжило от хора или нещо такова. Затова бях доста разочарован. Не знам как се казваше този възел, но беше специализиран в заснемането на „риалити“ порно сапунен сериал. Беше доста по-изгодно да се използват компютърни изображения на декорите и актьорите, но някои зрители претендираха, че могат да направят разликата, затова студиата, които можеха да си позволят удоволствието от живата плът, си правеха труда. Не че и те не използваха компютър за създаване на костюми и декори или пък за дигитално увеличаване на атрибутите на някои от актьорите.
Това тук представляваше снимачна площадка в бяло с няколко характерни мебели, които актьорите щяха да използват, но това беше подробност, която щеше да бъде добавена в постпродукционния период. На снимачната площадка имаше трима актьори, двама мъже и една жена, като и тримата се отличаваха със сладникава хубост. Носеха бели, прилепнали по телата трика, които оставяха непокрити само лицата им, понеже костюмите щяха да бъдат добавени на по-късен етап. Имаше и още един човек. Жена, която също като Мадж имаше камери вместо очи и предавател в едната очна кухина, който вероятно я свързваше с пулта на възела. Наоколо безшумно се плъзгаха миниатюрни камери, които улавяха актьорите от всеки възможен ъгъл. Приличаха на онези, които Мадж беше използвал, за да заснеме двубоя ни с Рану в Ню Йорк, но тези тук бяха много по-малки и с доста по-големи възможности.
Студиото беше заобиколено от платформа, а точно срещу нас имаше стъклена кабинка, в която се намираха двама мъже, единият от които без съмнение охранител. По-нататък виждах коридор, който, предполагам, водеше към приемната за посетители и към изхода към това ниво на сондата. Отправих се натам, със спокойна походка, запалил цигара. Балор всяваше ужас сред актьорите, като им крещеше да легнат на пода.
— Успокой се — казах му аз. — А вие седнете там и млъкнете — заповядах на актьорите и им посочих безличния стандартен бял диван. Те кимнаха, а единият от мъжете се опита да прикрие сълзите в очите си.
Рану беше извадил гаусовата си карабина „Метална буря“, опрял края на приклада в рамото си, докато изкачваше с грациозна стъпка металните стъпала, които водеха към платформата. Аз тръгнах към коридора, който водеше към приемната и входа на възела. Стените му бяха боядисани в тюркоазеносиньо и украсени с някакво удобно и много модерно лого, което ми заприлича на подскачащо хайтек пиле. Предположих, че идеята е била да изглежда много по-готино, отколкото на мен ми се стори, или просто в момента пилетата бяха на мода. Зад мен чух Мораг да крещи на някого да свали оръжието.
31
Конструктивна система „Булпап“, при която пълнителят е зад спусъковия механизъм и ръкохватката на оръжието. — Б.пр.