— Ей, кретен, това не е бунт, а страхотен купон, мамка му. Войната свърши — извика Мадж.
Стори ми се, че малко избърза с това твърдение, но на хората им стана приятно. Освен това, докато гледах как на екрана просветваха едно след друго различните изображения, си дадох сметка колко много обичам онова, което беше останало от нашето клето човечество.
— Войната никога няма да свърши — каза Кронин.
— Дайте шанс на войната! — запяха в един глас Бък и Гиби.
— Какво искаш да кажеш? Заради Ролистън ли? Мислиш, че ако ни убият, нещо ще се промени? — попита Мадж.
— Не, но може би ще е по-добре да се концентрираме върху настоящия момент — предложих.
— Вие май не чухте какво каза Макдоналд, нали? Със знанията за биотехнологиите ще се доближим повече до боговете. Като вашата курва — каза Кронин.
Мораг вдигна очи.
— О, за мен ли говориш? Ама работата е там, че има много неща, които не бих направила, за да се сдобия с пари и власт. — Изглеждаше объркана. — Извинявай, но не съм сигурна кой от двама ни всъщност е курвата?
— Вие подпалихте поредния голям човешки конфликт — продължи той, без да обръща внимание на хапливата забележка на Мораг.
— Ултиматум ли ни отправяш? — попита Мадж.
— Цялата колониална флотилия няма да позволи мрежата, която по всяка вероятност е най-важната тактическа цел на Земята, да остане под контрола на нещо, което признава само, че е било компрометирано от врага — каза Кронин. — Надявам се, че сте наясно.
— Кой си ти, че да вземаш такова решение? — настоях аз, въвлечен отново в спора, въпреки опасността, че Ролистън щеше да ни нападне всеки момент.
— Няма никакъв враг. Те искат мир! — извика Мораг.
Тя отчаяно се надяваше Кронин да я разбере. Той много добре съзнаваше какво му казва, но това вече беше без значение.
Кат, която стоеше пред вратата, ми изпрати спешно съобщение. Отворих го и видях иконката й. Дали наистина изглеждаше нервна, нещастна или ядосана? Или на мен така ми се стори? Кронин отново отклони вниманието ми.
— За съжаление, не разполагаме с друго, освен с думите на някакво малко момиченце, при това курва, в чиято глава живее извънземно, макар целокупният опит на милионното човечество на Земята да я опровергава — каза Кронин.
Видях, че Мораг се опитваше да не се разплаче, но не заради думите на този задник, а заради мисълта, че когато всичко това приключи, може да ни се наложи пак да воюваме срещу себеподобни. Разбирах как се чувстваше в момента. Въпреки че не смятах, че тя е способна да мрази Кронин, Ролистън и тяхната шайка колкото мен.
— Сержант… — започна Кат.
— Наричайте ме Джейкъб.
Не й хареса, че я прекъснах.
— За да няма война, вие трябва да спрете — каза Мадж. — Ако изчакате няколко минути, човечеството ще ви даде пълномощията.
— Казахте, че когато приключите, ще излезете — напомни Кат.
— Казахме, че ще се предадем на вас, не на него. Съжалявам. Изведи хората си от помещението — казах, а след това се обърнах към всички в медийния възел. — Момчета.
Този път нещо в гласа ми накара всички да застанат нащрек.
— „Зная твоите дела. Ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори“32 — извика Кронин.
Сетих се за Викария. В следващия миг лицето на Кронин изчезна от екрана.
— Боже? — попита Мадж.
— Загубихме връзката с охранителните камери на асансьора. Струва ми се, че господин Кронин нареди да бъдат обезвредени.
— Ти си всички зли духове накуп — измърморих тихичко.