— А можеш ли да влезеш в системите на кораба? — попита Реб.
Той поклати глава.
— Тц. Въвели са тотално информационно затъмнение. Всички системи за свръзка са изключени.
— А не можеш ли да ги излъжеш и да влезеш през някой от многобройните датчици? — попита Викария, изведнъж придобил съвсем трезвомислещ вид.
За момент всички го зяпнаха, особено свързочникът, който се беше опитал да го накълца на парченца предишния ден.
— Опитах, но мисля, че са изключили всички датчици — каза той, съвземайки се от смайването си.
— А защо не опиташ безжична връзка с вътрешния екран или интеркома? — предложи Викария.
Свързочникът започваше да побеснява.
— Виж какво, разбирам си от работата. Без свестен трансмитер не мога да получа достатъчно силно захранване ето тук — и той се плесна по главата, — за да вляза в нискоенергийните им системи.
— Тъй казва Светият, Истинният. Аз имам ключа Давидов. Туй, що отварям, не ще затвори никой, както туй, що затворя, никой не ще отвори39. Бог ми прати този дар.
Последваха стонове на недоволство, когато Викария отново се върна към предишната си същност, и когато изпадна в транс, се свлече на пода, което, трябва да му се признае, предизвика мелодраматичен ефект. Хората започнаха да се бутат един друг, за да не се стовари Викария върху тях, така че когато тупна на земята, нямаше кой да омекоти удара. След което всички отново насочиха вниманието си към Тюлена свързочник, който беше застанал до въздушния шлюз.
— Ти какво смяташ? — попитах Мадж.
— Ами за да ни спрат и да ни заключат тук, сигурно има някаква причина — отвърна той. — Обаче нищо хубаво не ми идва наум.
Върнах мислено лентата назад и намерението им ми се стори съвсем очевидно. Мисля, че всички в някакъв момент се досещахме, но никой друг, освен Викария, не искаше да го признае.
— Възнамеряват да блокират външните врати на въздушния шлюз и да ни изхвърлят в Космоса — рече Викария, когато излезе от транса си.
— Какви джаджи имаш в главата си? — попита Тюленът свързочник.
Викария не му отговори. Остави достатъчно време на струпалите се войници да отрекат случващото се и да отправят още няколко обидни квалификации по адрес на неговото крехко психично здраве.
— Ти сигурен ли си? — попитах го аз.
Той кимна. Това ми беше достатъчно.
— Но защо? — попита другата жена Тюлен.
— Тук има твърде много хора, които знаят истини. Ездачът на рижия кон, що отделя мир от земята, и дяволът, що лъже, са врази на праведните люде — каза Викария.
Притесних се, защото в думите му имаше доста здрав смисъл.
— Ролистън? — попита Мадж.
Аз вдигнах рамене. Но хората бяха дочули въпроса му.
— Значи, заради теб, така ли? — попита нечий глас.
Познах човека. Беше от нашия полк, както и приятелите му.
— Браво, насъскайте се сега срещу нас, много ще помогне — каза Мадж.
— И заради мен — каза Викария. — Въпреки че се отрекохте от мен, аз видях лицата на дявола и Бога. Разбрах Тяхната свещена геометрия. Опознах идолопоклонническата катедрала на Техния информационен градеж, пробен камък за човешкото зло. Това е плодът на дървото, що се зове познание и що вовеки ще прокълне всинца.
Тревожеше ме надигащия се в мен въпрос — ами ако в края на краищата всички луди не бяха луди? Ами ако просто знаеха разни неща?
— По дяволите, безумецо, млъкни — изкрещя някой от тълпата.
— Вие май не слушате какво ви се говори — каза Тюленът свързочник. — Те искат да го убият, защото той знае разни неща.
Викария кимна.
— Ами ако предложим теб в размяна, може би ще ни оставят живи? — каза мъжът от нашия полк.
А, дотук, значи, с бойната солидарност, помислих си.
— Да бе, страхотна идея — каза Мадж.
— Поне да опитаме — каза мъжът с равен глас.
Пак се започна.
— Що си такъв наивник бе? — изрева Реб. — Онези отвън се опитват да ни убият, а ти се опитваш да подклаждаш война тук вътре.
39
Перифраза на Откровение на свети Йоана Богослова 3:7 (