Подобно на Гиби, Мадж също беше поолекнал от изстрелите със свръхнагрети куршуми на Сивата дама. Освен това имаше нужда от нов крак, но иначе се беше отървал, общо взето, леко. Той беше мъжко момче, а и приспособленията му си ги биваше. Почти беше успял да отстои това, за което се бореше, но все пак не беше замесен от нашето тесто. Освен това глупавото му решение да не сложи броня над мрежестия потник, стана причина да бъде изваден от строя толкова рано в битката.
Мораг беше в ужасно състояние. Сляпа, глуха и в хипоксия. Успяха да овладеят хипоксията. Поставиха й нови очи и уши. Постараха се да изглеждат възможно най-естествени, не като нашите черни лещи. Но ги напомпаха, така че да придобият способности, близки до нашите. Бяха по-добри от истинските, но всеки път щом я погледнех, виждах грозните белези и си мислех как й бяха отнели поредната частица човешки облик и как с всяка следваща операция тя все повече заприличваше на мен. Къде, по дяволите, ни беше умът, когато я оставихме да дойде с нас?
Изградиха наново вътрешните ми органи, направиха от мен нов човек, пришиха ми липсващите парчета плът и замениха счупените чаркове. Но нито те, нито аз виждах смисъл — нали и бездруго умирах от лъчева болест. Опитаха се да ме възпрат да тръгна с тях. Чух ги да разговарят за това, как трябвало да ми осигурят възможно най-голям комфорт през последните дни на живота ми в болницата на Атлантида. И да пропусна самоубийствения поход към системата на Сириус? За нищо на света.
Представлението ни беше постигнало известен успех. Резултатите от допитването бяха категорично в полза на прекратяването на войната и отстраняването на Кликата. Което никак не ни изненада. Е, имаше бунтове, линчове и други прояви на саморазправа, но като цяло хората се държаха прилично. Правителствата не паднаха, но много скоро всичките им тайни излязоха наяве, както и тайните на военните, разузнавателните агенции и на доста корпорации. Стана така, че много нискостоящи се озоваха изведнъж на важни властови позиции. Имаше известен хаос. В един момент хората получаваха повишение, а в следващия вече си заминаваха, защото нещо уличаващо, останало неизвестно допреди това, биваше разкрито. Мисля, че бъдещите ни водачи се нуждаеха от пренагласа, за да проумеят степента на почтеността, която се очакваше от тях. Или която и преди се беше очаквала от тях, но сега беше станала задължителна. Човешкото общество не рухна, а се огъна. Правителствата и корпорациите яхнаха гребена на вълната и решиха да се възползват, което означаваше, че оттук нататък ще трябва да спазват правилата.
Голяма част от членовете на Кликата бяха поставени под домашен арест. Авоарите на друга част бяха конфискувани, което означаваше, че вече нямаха средства за медицинска издръжка. Така че не може да се каже, че умряха, а по-скоро, че бяха изключени от контакта. Други пък изпитаха сериозни затруднения с охраната си и станаха жертва на саморазправящи се тълпи. Подозирам, че в тях бяха взели участие и добре обучени военни ветерани.
Разбира се, Кронин избяга. Космическите пилоти ще продължават да говорят за това бягство през следващите хиляда години. Бездруго вече се смята за един от най-дръзките подвизи в историята на авиацията. Жалко, че поводът беше толкова лош. Една от фрегатите от ново поколение на „Черните ескадрони“, американската „Хатерас“43, беше успяла да се скачи с асансьора, в който пътуваше Кронин, преди да стигне до Далечна Бразилия. След като асансьорът напуснал атмосферата, фрегатата променила скоростта и траекторията си, след което се врязала във въздушния шлюз за аварийни ситуации на асансьора и евакуирала Кронин и неговите хора. В резултат на декомпресията от взрива загинали около една четвърт от обслужващия персонал и пътниците в асансьора, преди да се задействат вътрешните въздушни шлюзове. Фрегатата пострадала много сериозно от орбиталните оръжия на Далечна Бразилия и космическите отряди, но и тук един от техните хакери се явил под формата на Ангел-унищожител и причинил ужасни разрушения, а „Хатерас“ и Кронин успели да избягат в друга звездна система.
Някои от хората, които бяха свързани с Кликата или други злосторници, успяха да се спасят. Другаде новите водачи бяха напълно непознати или идваха направо от улицата. Навсякъде по света — от местните лидери до шефовете на мафията — всички се оказаха натоварени с власт. Нещата хем се промениха неузнаваемо, хем изобщо не бяха мръднали. Според мен щяха да се оправят. Мисля, че човечеството се справяше просто защото не се разпадна поради колосалната промяна.
43
По името на героя на едноименния роман на Жул Берн „Капитан Хатерас“. Освен това нос Хатерас в Северна Каролина е най-вдадената навътре в океана в югоизточна посока част от Източното крайбрежие на САЩ. — Б.пр.