Подобно на някои от по-леките класове фрегати, преобладаващата част от КБГРД често пъти биваха преустройвани да служат за платформи за обстрел от специалните части при операции, които изискваха малко по-голяма точност, отколкото позволяваха насочваните ракети. Или поне така ни бяха казали в полка. Елитните кенийски разузнавачи бяха преустроили „Копието“ именно за такава цел.
Заедно с кораба наследихме и по-голямата част от екипировката на командосите. И по-специално преустроения бомбен отсек, в който се съхраняваха шестте леки мамелюка. Те бяха от същия клас мекове като тенците, но притежаваха по-съвременна лека броня/екзоскелет, с подобрени стелт способности и сензорни датчици. Гледах ги положени в хоризонтално положение във видоизменените ниши за ракетите, любувах се на техните катраненочерни, всепоглъщащи, безлични, почти органични силуети и не можех да откъсна погледа си от тях. Не беше нужно да обичаш войната — достатъчно беше да си служил, за да се развълнуваш при вида на този хардуер. Мамелюците бяха превъзходно снаряжение, както предполагах, най-доброто за екваториалните специални части. Бяха предназначени за операции в безвъздушното пространство и на повърхността си имаха перки за оттласкване/маневриране. Не бяха толкова здрави, колкото тенците, но притежаваха по-бързи реакции, благодарение на своя интерфейс, в сравнение с по-стария модел с екзоскелет.
Имаше и един по-старичък американски мек, Воинът Куче44. Воинът Куче беше единственият мек, създаден специално за стрелба. Не се отличаваше с толкова добри стелт способности като мамелюците или тенците, нито притежаваше тяхната бързина, но беше далече по-тежко въоръжен и здраво укрепен. Балор се беше погрижил да закарат на „Копието“ един Воин Куче, докато ние пътувахме със совалката. На борда на кораба с помощта на Езичника той правеше промени, за да може да се напъха в него.
Притеснявах се, че Воинът Куче няма да може да се придвижва незабелязано, но нямах никакво колебание, че се нуждаехме от неговата огнева мощ. Мамелюците бяха въоръжени с най-модерната издънка на 20-милиметровия релсотрон „Мъстител“ и притежаваха монтирани на гърба бронебойни ракети с вертикално изстрелване, които се насочваха с помощта на компютър. Воинът Куче беше снабден с по-тежкия 30-милиметров релсотрон „Отмъщение“ и притежаваше преметнат на ремък 105-милиметров полуавтоматичен релсотрон от по-голям калибър. Освен това имаше и монтирана въртяща се противоракетна/противочовешка лазерна отбранителна система и две противоракетни установки на раменете, направлявани с компютър. Надявах се Балор да успее да приключи навреме с подготовката. Освен това се чудех откъде го беше намерил и как беше успял да го осигури на борда на „Копието“ толкова бързо. На ръст мамелюците стигаха малко над три метра, а Воинът Куче отиваше по-скоро към четири метра и половина.
Рану, чието лице още беше покрито с лепенки, провеждаше симулации на бой в открития Космос с мамелюците за Мораг. Идеята не ми допадаше, но ако щеше да се бие, трябваше да е подготвена възможно най-добре.
Веднага щом отлетяхме, Гиби започна да си играе с контролните устройства на „Копието“. Не харесвах пътуванията в Космоса, така че неговото бърникане, при условие че се движехме със скорост, надвишаваща скоростта на светлината, не доведе до нищо добро — особено когато, без да иска, изключи животоподдържащите системи за цели два часа — но в момента всички системи бяха в изправност. Почти не мигваше, тъй като през повечето време беше под въздействието на амфетамини, и из целия кораб се носеше неговата приглушена, меланхолична музика.
Не знам Мадж какви ги вършеше — сигурно мастурбираше и се записваше с помощта на вградените в лещите му камери, но нямах време да го наглеждам, понеже умирах. Така че всеки от нас си имаше някакво занимание, но така и не се заловихме да съставим план. Грегър твърдеше много упорито, че има план, но говореше доста уклончиво за него. Знаехме единствено, че трябваше да излезем в открития Космос, което не беше сред най-любимите ми неща. Но не можехме да разработваме плана по време на пътуването, по време на тези осем дни, защото Грегър се беше увил в пашкул, да го вземат мътните. Това ме вбесяваше, но не само защото надхвърляше рамките на нормалното.
Мадж го беше открил още през първия ден. Доста време трябваше да ни убеждава, преди да му повярваме, тъй като беше надрусан с леки психотропни вещества. Накрая ни показа запис от машинното отделение. Видяхме огромната, подобна на смола шушулка, закрепена в ъгъла с помощта на енергийно оборудване. Няколко електрически кабела бяха свързани с пашкула. Гиби провери системите и установи значително изтичане на енергия. Беше ми прекалено зле, за да отида да проверя на място, или по-скоро, пестях най-добрата дрога за предстоящата задача, но от записа ми се стори, че шушулката беше висока към пет метра и половина.
44
По името на едно от военните общества на индианците шайени — Мъжете Кучета или Воините Кучета. — Б.пр.