— Говорили ли сте с някое от тях преди? — настоя момичето.
Сподавих въздишката си. Интересът, който бях проявил в началото, започваше да отстъпва пред раздразнението. И за да ми стане още по-гадно, иконката за свръзка на вътрешния дисплей започна да премигва. Майорът се опитваше да се свърже с мен.
— Те не общуват с човешки същества. Единственото им желание е да убиват. Разбра ли? — обърнах се към момичето.
— Това обаче говори — ми каза тя.
Не знаех какво да отвърна.
Не бях чувал нещо такова да се е случвало преди. Или поне не с хората от Космическия отряд на ВВС, които първи установиха връзка с Тях и станаха първите жертви на безмилостно изтребващите ни извънземни, нито пък по-късно по време на войната. Приех обаждането на Ролистън, докато обмислях какво да предприема. В малкото прозорче отстрани на дисплея се появи образът на майора.
— Значи, си го намерил — прозвуча ми повече като констатация, отколкото като въпрос.
— Да — отговорих едва чуто.
— Неутрализира ли го? — попита той.
— Не още.
За миг ми се стори, че по дигиталния му образ премина смут.
— Проблеми ли има? — попита той.
— В известен смисъл.
— Какви? — отвърна той, но търпението му започваше да се изчерпва.
— Непредвидени обстоятелства — отвърнах.
Знаех, че липсата на информация ще го вбеси.
— Неутрализирай ги незабавно — заповяда той.
— Няма да застрелям шестнайсетина годишно момиче — отвърнах.
Застаналите в кръг около раненото извънземно момичета и момчета виждаха, че се опитвам да говоря така, че да не ме чуват, но въпреки това не разкъсаха защитния обръч.
— Изпълнявай заповедите — изръмжа майорът.
— Ако не си искал да свърша работата по моя начин, защо тогава ме накара, а? Нали Бран е на линия!
Стори ми се, че Ролистън се канеше да ми даде още заповеди, вероятно придружени със заплахи, на които се очакваше да повярвам. Воден от принципа, че е по-лесно да поискаш прошка, отколкото нечие позволение, благодарих на разярения майор за обаждането и прекъснах връзката.
Отново насочих вниманието си към момичето.
— Как се казваш? — попитах аз.
— Истинското ми име или това за пред клиентите? — отвърна тя, като се опита да овладее гласа си, за да прикрие страха и немощта си.
— Както предпочиташ.
— Мораг. Мораг Макграт.
Предположих, че това е истинското й име, и за миг се почудих на кого в наши дни би му хрумнало да кръсти детето си Мораг2.
— Добре, Мораг, да чуем какво ще ни каже то — продължих аз.
— Вие не можете да го чуете — рече тя. — Нямате достатъчно естествена плът.
Бива си те, Мораг, помислих си аз. Ако трябваше да й вярвам, излизаше, че представител на извънземната раса, която искаше да изличи човечеството от лицето на Земята, поставяше под въпрос моята човешка същност. От друга страна, много малко от проститутките имаха по тялото си някакъв вид кибернетично устройство. Не можеха да си го позволят, пък и повечето клиенти предпочитаха жива плът, а не желязо и пластмаса. Усмихнах се.
— Много удобно, Мораг. Кажи ми сега как по-точно това нещо разговаря с теб и твоите приятели?
— Прилича на гъделичкане.
По всичко личеше, че Мораг се беше превърнала в говорител на извънземното и на проститутките. Стори ми се, че премисля внимателно отговора си.
— Ето тук, отзад — каза след кратка пауза и посочи тила си.
Какво, по дяволите, ставаше! Те бяха като секта. Сигурно нещото упражняваше контрол върху тях. Може би бяха по-податливи на внушението поради младостта си. Проблемът бе, че всеки момент Бран щеше да цъфне и да ги избие до крак.
— Добре, Мораг, гледала си филми, нали? Виждала си ги Тях, извънземните, които ни нападат и се опитват да ни изтребят, знаеш за войната, която водим от шейсет години, истинска битка за оцеляване — всичко това ти е известно, нали? — Тя кимна. — Ами това, което виждаш — и кимнах към извънземното същество, — е един от Техните инфилтратори, които наричаме Нинджи. Дошъл е тук, за да убие някого, и аз трябва да му попреча. Това, което прави в момента, се нарича контрол върху съзнанието. Съжалявам, но ще се наложи да ви отместя и да се заема с нещото. Съветвам ви да излезете от стаята. Ще се опитам да не ви наранявам.
И в този момент, като един, те се притиснаха плътно до раненото извънземно, по чиято повърхност пробягнаха вълнички. Единствена Мораг не помръдна.
2
Мораг е шотландско женско име, но също и името на най-популярното след Неси чудовище в Шотландия. — Б.пр.