— Това е божи храм! — извика Викария и по брадата му потекоха лиги.
Миряните се опитаха да преценят кой от двама ни бе по-страшният. Аз обаче извадих мастодонта от кобура и вече нямаше съмнение, че съм по-голямата заплаха. Отчаяните богомолци се изнизаха през вратата покрай двама ни с Мораг.
— Щраквай ключалките, отче — изкрещях аз. — Веднага!
Викария изгледа преценяващо състоянието, в което се намирах. Похотливият му поглед се плъзна по тялото на Мораг, която все още бе облечена с поизносеното си жакетче, и най-накрая се спря върху одеялото от аероколата и капещата по пода черна слуз.
— Джейкъб, в какво си се забъркал този път?
— Залоствай вратите — натъртих аз.
В следващия миг чух изщракването на многобройните тежки ключалки зад мен след последния изнесъл се от храма богомолец. Викария пусна една от неговите налудничави, дивашки усмивки в момента, в който от стените и покрива на старата черква се спуснаха нагънатите като хармоника бронирани плочи, които бе задигнал отнякъде.
— По тези места е имало замък, който датира от 80 г. след Христа — каза той.
— Колко интересно! Изпълни ли заръката ми?
Викария не откъсваше очи от Мораг, без ни най-малко да прикрива похотливите си намерения, докато обхождаше тялото й с поглед. Той се приближи към нея, но в този момент направих гримаса и се опитах да затворя раната в крака си. Мораг леко потръпна, когато Викария се пресегна към нея и я докосна, но успя да запази самообладание.
— А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й3 — рече тихо той и с меките си месести пръсти завъртя главата на Мораг, за да огледа добре лицето й, а гласът му бе глух, беззвучен и възбуден.
Изведнъж дръпна рязко одеялото от ръцете й и съдържанието му тупна на пода като мокър парцал. Викария побесня. Този път обаче не бях сигурен дали се преструва. Постепенно извиси глас и закрещя яростно в лицето на примрялото от страх момиче.
— След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му — седем корони4.
Не, сега определено не ми беше до това. Именно поради тази причина не обичах да си имам вземане-даване с хакери.
— Отче, работата е сериозна — прекъснах го грубо аз. Той се обърна рязко и ме погледна. — Изпълни ли заръката ми?
— Ти си ми длъжник — каза и се усмихна, но после отново извърна поглед към Мораг.
— Изпълни ли заръката ми? — попитах за трети път.
Започваше да ме изнервя, въпреки че очевидно аз бях този, който го моли за услуга.
— Знаеш ли докъде сме се докарали? — продължи да ме дразни той с реторичния си въпрос. — Имам предвид човешката раса?
— Изпълни ли заръката ми! — изревах и се огледах наоколо, докато премислях вариантите.
Беше ли успял Викария да проникне незаконно в контролната кула, за да ги заблуди относно мястото на приземяването ни? И дали използваше електронно устройство за кодиране на съобщения, за да блокира транспондера ми?
— А когато сне втория печат5… мор слетя земята6 — каза той, вече по-тихо, но в очите му все още проблясваха пламъчетата на неговата налудничавост. Отворих уста и аха да му поискам троснато отговор на въпроса си, той ме изпревари: — Направих го, мамка му! Длъжник си ми. — И отново отмести погледа си първо към Мораг, а после към извънземното, чиято черна слуз продължаваше да се стича по каменния под на черквата. — Да знаеш, че не са никакви извънземни — продължи Викария.
Стиснах зъби, защото усетих, че ефектът от болкоуспокояващите, които бях взел заради изгарянията ми, започваше да отслабва, а може и да не бяха достатъчно силни. С накуцване се добрах до една от пейките.
— Поддържаш ли още медицинския кабинет? — попитах аз. Въпросът ми го извади от мислите му. Отмести погледа си от раненото извънземно върху крака ми и кимна.
— Виждам, че си пострадал — рече той.
— Не за мен — отвърнах аз, а после посочих извънземното. — А за това.
Викария отново го погледна, помисли малко и сви рамене. Вдигна от пода леката маса и мина покрай олтара в кораба на черквата. Аз се изправих и се затътрих след него, а Мораг тръгна с мен.
По плотовете имаше всякакви електронни уреди. По-голямата част служеха за връзки с мрежи или за конструиране и поддържане на други електронни апарати, но успях да различа и няколко архаични, самоделни устройства за медицинска диагностика и лечение. Прекалено великодушно го бях нарекъл „кабинет“.
6
Перифраза по Шекспир, „Юлий Цезар“ (I, 1) („Вървете си във къщи и молете/ небето да си върне мора, който/ ще ви слети за тази ваша гнусна/ неблагодарност!“ — превод Валери Петров). — Б.пр.