— Това едва ли ще свърши работа — каза той. — Без съмнение тяхната физиология е също толкова несъвместима с нашата, колкото и психиката им — добави и започна да закачва извънземното към апаратите си.
Започнах да ровя по разхвърляните плотове и най-накрая успях да открия някакъв препарат за бързо зарастване на рани и съшивател и се заех с крака си. След малко Мораг ми подаде мехлем, с който почистих изгорените места и облекчих болката.
— Ама че работа — измърмори Викария, докато включваше техниката.
— Не думай — подметнах саркастично.
— Да ме прощаваш за професионалната си биография — започна той, като очевидно имаше предвид стажа ми в Специалните части на ВВС. — Но когато бях на военна служба, ме изтеглиха във Военното разузнаване и въпреки това пак нищо не разбрахме за Тях. Не узнахме нищо повече от това, което знаеше всяка средностатистическа каска, а и така и не успяхме да заловим поне едно от Тях или част от Техните машинки. Винаги успяваха да ги унищожат, преди да попаднат в ръцете ни. Знаехме само, че Те ни мразят и искат да ни изтребят — прибави, а после млъкна и се намръщи, защото вероятно бе получил някаква информация на вътрешния си дисплей.
— Вие казахте, че не са извънземни? — попита разтревожено Мораг.
Викария се обърна и я изгледа. След като й се насити, започна отново да приказва, въпреки че продължаваше да я зяпа.
— Те нямат конкретна цел. Изглежда, че съществуват само за да причиняват страдания на човешката раса. Дошли са на този свят, за да ни подложат на изпитание.
Мораг, изглежда, се опиваше от думите му, но попита колебливо:
— Тогава какво представляват Те?
Аз обаче знаех отговора — Викария беше подхванал старата песен на нов глас.
— Бесове — рече той възможно най-драматично.
Мораг ме погледна, но аз просто свих рамене.
— Той не е такъв — тихичко промълви тя, а после сведе поглед към дланите си.
Викария не я чу или предпочете да не отговаря. Постави Нинджата върху кушетката на импровизирания медицински кабинет и се обърна към мен:
— Я да видим сега. И за какво ти е това нещо?
И кимна към съществото.
Дадох си сметка, че нямам отговор или поне не можех да дам разумно обяснение. Наистина, какво правех? Престъпвах заповедта на висшестоящите, защото се бях хванал за думите на няколко проститутки от нефтените платформи, като извършвах предателство спрямо собствения си вид.
— Искам да говоря с него — отвърнах.
Викария извърна глава и ме погледна, но от деловия му тон нямаше и следа.
— Ти от кого се криеш? — извика той.
— От Ролистън — рекох.
Викария кимна.
— Виж какво — каза и посочи съществото. — Тези тук служат на врага. Ако Те проговорят, ще избълват куп лъжи, затова не е наша работа да общуваме с Тях.
И пак погледна към съществото.
— Точно това би казал и Ролистън — изкоментирах аз, въпреки че не си го помислих.
Викария бе зает с машинките си и лицето му имаше съсредоточен вид.
— Покай се; ако ли не, скоро ще ти дойда7 и ще се сражавам с Тях с меча на моето слово — извика той, въпреки че докато ровичкаше из някакъв стар сейф, умът му очевидно бе зает с други неща.
Накрая намери онова, което търсеше, и извади кубче, което се оказа паметов чип, върху който можеше да се съхрани невъобразимо голямо количество информация. Пъхна два от жаковете в куплунгите на тила си, третия свърза с медицинската апаратура, а последния — с кубчето. Аз се изправих.
— Какво правиш? — попитах.
Викария се направи, че не ме чува. Завъртя очи в орбитите, което бе знак, че се е включил в мрежата. Възползвах се от момента и затършувах из нещата му, докато открия онова, от което се нуждаех. Имаше няколко различни устройства за електронно кодиране на съобщения. Взех най-доброто според мен и му направих диагностика. Не работеше както трябва, затова избрах друго, а после още едно, докато най-сетне се сдобих с работещо устройство.
— Това се плаща — каза някакъв странен глас. Мораг подскочи, но гласът бе на Викария, който бе в мрежата, но все още във връзка и с охранителните системи на черквата. Гласът идваше от високоговорителя върху амвона. — Между другото, как смяташ да ми платиш за услугата? — попита металическият глас, сякаш отделен от тялото на Викария.