— Ще измислим нещо… — започнах, въпреки че нямах ясен отговор.
За щастие, в този момент извънземното напълно се разпадна, което ни позволи да сменим темата. В един момент бе в твърдо агрегатно състояние, а в следващия — черната течност зашуртя по каменния под и се просмука в тапицираната с парчета плат кушетка. Гледах смаяно, без да знам всъщност защо. Бях виждал подобни неща да се случват с извънземни навсякъде из системата на Сириус, но не знам защо същата гледка в моя роден град ме свари неподготвен. Мораг тихичко изхлипа.
— Отче, какво става? — настоях аз.
— Всичко е наред — отвърна металическият глас от високоговорителя на амвона. — Така или иначе, вече бе полумъртво, когато го донесохте — добави Викария и излезе от транса си. — Все пак обаче успях да спася някаква част.
Стори ми се замислен и учудващо сериозен.
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
Започвах да си мисля, че бях рискувал живота си за по-малко от обикновено дори.
— Нали ти казах, така и не успяхме да заловим нито едно от тези неща. Те винаги се разлагаха по толкова съвършен начин, че единственото, което оставяха след себе си, бе мъничко генетичен материал — каза и отново потъна в размисъл.
— Е, и? — не се стърпях аз.
Изглежда, че това го извади от унеса.
— Хм? А, да, ами от диагностиката, която извърших, излиза, че Те са плод на биотехнологиите. Въпреки че е напълно възможно да са възникнали по естествен път или по-скоро да упражняват по-голям контрол върху собствената си еволюция. Във всеки случай това обяснява наличието на различните касти — Нинджи и Берсерки.
Тази новост отдавна бе станала всеобщо достояние. Обаче не виждах никаква полза от нея. Тогава Викария продължи:
— Технологията, която Те използват, е на самоорганизиращи се нанити, само че течни. Трудно ми е да кажа какво представляват. Възможно е расата на извънземните да се състои от отделни клетки, а всяка биологична форма да представлява колония или може би цялостна цивилизация от Тях.
— Е, и, какво от това? — подканих го да побърза; всеки момент Ролистън щеше да ни открие.
— Не съм много сигурен — замисли се той. — Но няма съмнение, че от доста време хората от разузнаването би трябвало да са го знаели.
— Изтребвай8 — подхвърлих, като имах предвид официалната политика, че трябва да Ги унищожаваме, на всяка цена, при всякакви обстоятелства.
Викария сви рамене. Но в същия момент се усъмних.
— Само че подобна технология може без проблем да бъде разпространена? Биха могли да ни затрият за нула време?
— Знам ли, може би е вид обществена забрана? Може би за тях е самоубийство, но със сигурност, разполагайки с тази информация, и ние можем да сторим същото с тях.
— Искаш да кажеш, че ако предадем информацията на властите, ще прекратим войната? — недоумявах аз.
— Ако предадем информацията на властите, само ще ги въоръжим със средство за прекратяване на войната — каза той скептично.
Не беше напълно категоричен. Това си беше оръжие, а управляващите еднакво обичаха и оръжията, и победите. Викария започна да нарежда:
— А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай! И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч9.
После се изправи и ме погледна в очите.
— Нищо не разбирам — измърморих.
— Мор слетя земята, вторият печат е снет — но го произнесе толкова бавно, сякаш бях бавноразвиващо се дете. — Може би тъкмо войната е от значение, именно участието в нея е важно.
— Чуваш ли се какво говориш? Искаш да кажеш, че началниците няма да се възползват от нашите сведения? — изумих се аз.
Но той само вдигна рамене. В този момент се обади Мораг:
— Не смятам, че трябва да им ги даваме. — И двамата я зяпнахме учудени. Тя изглеждаше уплашена и сякаш съжаляваше, че се е обадила, но въпреки това продължи: — Ами да, мислите ли, че ще е толкова лесно? Да препрограмират техните бионанити за нападение срещу собствения вид?
Стори ми се, че по-добре от мен разбира какво се случваше в момента.
— Зависи доколко Те желаят да съдействат — обади се Викария. — Аз успях да проникна в паметта на съществото, или по-скоро то ми позволи, защото при такава сложна технология щеше да ми отнеме доста повече време. Щях да бъда принуден да конструирам съвършено нов апарат, за да преведа данните от извънземното, пък и щях да съм изправен пред непосилната задача да пробия защитните механизми на извънземните, които ни пречат да се доберем до същността им.
8
Книга на пророк Иезекииля 5:16 („и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще