Продължавах да не разбирам какво казва и вероятно изражението на лицето ми говореше красноречиво за това. Носеха се слухове, че някои технологии позволяват да се прониква в тялото чрез куплунги в интерфейса, но дори и да беше вярно, тези неща си оставаха за мен тъмна Индия.
Викария обаче продължи да обяснява:
— Цялата ДНК на съществото е информация, но преди да загине, то съвмести част от нея с моите системи.
Продължавах да не разбирам нищо от това, което казваше. Мразех информационните технологии.
— Свалил е информацията върху носител — додаде Мораг, с което отново ме изненада.
Викария кимна.
— Ето за какво ти е бил паметовият чип — казах аз, доволен, че най-сетне можех да се включа в разговора им.
Викария отново кимна.
— Ето тук съм изолирал всичко. Създадох програма, която изработва среда, в която да се развие.
— Искам да си поговоря с това същество — прекъснах го аз.
— В такъв случай ще разговаряш с врага…
— … и всичко, което ще ми каже, ще бъдат лъжи, да — довърших вместо него.
Тогава Мораг се обади:
— Обаче той не е такъв.
— Ти си просто блудница, впрочем една от многото, и той те е съблазнил — каза Викария и отново влезе в образ.
Не разбрах защо Мораг се разстрои толкова. Със сигурност бе чувала подобни приказки и преди, че дори и по-лоши.
— Защо ми говорите така? — попита тя, но Викария не й обърна внимание.
— Манията на религиозните — отвърнах вместо него. — Случва се с много от хакерите. Разправят, че в мрежата виждали неща, лицето на Господ и други щуротии. Според мен става дума за прекъсване на връзката. Един вид, успяват да се изолират и започват да им се привиждат разни работи. Има нещо, което отключва онези части от мозъка им, които отговарят за религиозното чувство. Рано или късно, всички хакери стигат дотам или съвсем откачат.
Пропуснах да отбележа, че Викария бе участвал в операция „Спирала“, опит от страна на правителствата на САЩ и Великобритания да проникнат в Тяхната комуникационна инфраструктура.
— В мрежата се случват какви ли не неща — започна Викария едва чуто, но в същия миг ме погледна в очите и аз почувствах отражението на лудостта му върху черните лещи. — Обаче аз не вярвам в Господ.
Изведнъж от луд той се превърна в напълно трезвомислещ по начин, който не можех да си обясня, но това не се случваше за първи път. Спомних си студения Космос и човешката кръв по ръцете ми. Но независимо от това, че Викария се бе вторачил в изкуствените черни лещи, които ми придаваха застрашителен вид, аз първи отместих погледа си.
— Тогава защо си свещеник?
— Подготвям се — отвърна той.
Стори ми се, че си губя времето, като го карам да ми отговаря без увъртания.
— Искам да говоря със съществото — повторих аз.
Викария вдигна рамене. Отиде до работния плот и вдигна куплунга, свързан с паметовия чип. Придърпах към себе си един ръждясал стол и седнах.
— Не бързай. А през това време твоята блудница ще поработи малко, за да изплати част от дълга ти към мен.
— Няма да стане — изрепчих се аз, като сам се почудих на студенината в гласа си.
— Аз нямам нищо против — обади се плахо Мораг.
Погледнах изплашеното момиче, а след това и циничната усмивка на Викария.
— Аз обаче имам. Отче — обърнах се към него аз, но той не реагира. — Отче! — извиках и го сграбчих с изкуствената си дясна ръка, като го стиснах малко по-силно.
Той тутакси се извърна към мен. Защо правех това? Нали момичето бе проститутка, какво ми влизаше в работата дали ще си легне с него?
— Много съм ти задължен за всичко, което направи за нас, дори безкрайно съм ти задължен, но ако докоснеш момичето с пръст, ще ти стопя топките с лазера. Разбра ли?
Той ме изгледа свирепо, а после се обърна към Мораг:
— И дадох й време да се покае за блудството си, но тя се не покая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелюбодействащите с нея — в голяма скръб, ако се не покаят за делата си; и чедата й ще поразя със смърт10.