Щом излязохме, най-напред се поозърнах за хората на Ролистън. Намирахме се под една от платените естакади, по която многолентова магистрала пресичаше река Тей и стигаше до полуостров Файф и още малко навътре, до някакъв парк. Не видях никого във водата от двете страни на моста. Някога платформите са стигали чак до това място в устието на реката, но разяждащите метала и бетона бактерии ги бяха превърнали в отпадъци, освобождавайки място за новите пътища.
Забелязах лодката на речния патрул на изток от новия мост и я видях да се отправя към противоположния бряг, където трептяха светлинките на Нюпорт на Тей. На сушата зад нас, под естакадата, живееше всякакъв вид измет от Дънди: наркомани, добрите стари пияници, хора, които палеха кофите за боклук, за да се стоплят, и всякакви други бездомници — хора като нас. Всички те изглеждаха достатъчно истински. Примирението и отчаянието не се нуждаят от симулиране.
— Налага се да те пусна на земята — казах на Мораг.
Тя кимна. Чу се жвакане от затъването на ботушите й в меката замърсена смрадлива речна кал.
— А сега накъде? — попита тя.
Личеше си, че се страхува, но се държеше. Добър въпрос. С мен беше свършено. Ролистън щеше да ме преследва и да ме убие, а той разполагаше със средствата, за да го направи. Облегнах се на стената и запалих предпоследната си цигара, всмуквайки с пълни дробове излишния сладък дим, който вътрешните ми филтри пречистиха от всички отрови. Превръщах се в беглец до края на живота си. Дните ми щяха да бъдат поредица от ловки изплъзвания, всяко от които щеше да ме приближава до мига, в който майорът, или не, по-скоро Сивата дама, щеше да ми види сметката. Погледнах уплашеното момиче до себе си. Тя отвърна на погледа ми с очакване.
— Имаш ли роднини? — попитах.
Тя кимна.
— Къде са?
— Във Финтри.
Божичко, казах си, явно нефтените платформи много й харесват. Дори и по местните стандарти Финтри си беше гадна дупка.
— Те ли те продадоха?
Тя кимна.
— В замяна получиха доста дрога, защото бях млада и хубава — добави тя, сякаш за да ги оправдае.
Не попитах на колко години е била. Направо прекрасно, си казах. Това момиче може би имаше по-малко възможности в живота и от мен. Дръпнах още веднъж от цигарата. Огънчето озари изгорялото ми лице и видях как Мораг потръпна.
— Имаш ли при кого да отидеш? — попитах пак.
Тя ме погледна така, сякаш я бях зашлевил. Обърнах се и тръгнах, затъвайки в калта, към премигващите светлинки на платформите. Чух я как с мъка ме следваше.
— Хей — подвикна ми тя.
Направих се, че не чувам.
— Хей!
Аз обаче продължих да крача.
— Спри, шибано копеле! — изкрещя тя.
Спрях и се обърнах.
— С мен е свършено, не разбираш ли? Хората, които разгневих, никога не се отказват и винаги улучват в целта. Рано или късно, ще ме открият и ще ме убият. Не знам дали знаят, че си с мен, но ако не знаят, най-добре бягай и се скрий вдън земя.
Мораг ме погледна. Не можах да разгадая изражението й. Страхът си беше отишъл, но на негово място се беше появило нещо друго. Стори ми се, че иска да ми възрази, а после живецът й внезапно угасна.
— И къде ще умреш? — попита тя.
Не бях помислил за това.
— Не знам — отвърнах. Нямах достатъчно пари за кабинките, въпреки че не би било зле. Да се отнесеш нанякъде, да се отделиш от тялото и да се превърнеш в дух. Сивата дама влиза безшумно в кабинката и ми прекъсва сребърната верижка12 с куршум, острие или някаква отрова. Поне ще си отида в мир. — Ами сигурно ще си взема цигари, ще се прибера у дома, ще си пусна Майлс Дейвис и ще се натряскам с колкото се може повече уиски, преди да дойдат да ме довършат.
Мораг кимна.
— Не е зле — каза тя.
Изпуших цигарата до филтъра и я хвърлих в калта. Обърнах се и закрачих към платформите. Мораг следваше темпото ми. Позволих й да повърви известно време с мен, след което отново се обърнах.
— Какво правиш? — извиках, като си помислих, че въпреки първите ми впечатления, тя си оставаше просто едно глупаво момиче от платформите.
— Идвам с теб — рече тя.
12
Книга на Еклисиаста, или проповедника 12:6-7 („докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“). — Б.пр.