— Роби ми каза, че яко сте загазили — продължи Маклайн и погледна към Роби.
— Налага се да напусна Дънди и да отида в… — опитах се да кажа, но той вдигна ръката си и ме спря.
— Не ми казвай. Хората, които взривиха публичния дом, ли са по петите ти?
Аз кимнах.
— Много хора са загинали и още толкова ранени. Твърде много жертви. Нашите хора не можаха нищо да направят. Вдигна се много пушек, пък и покачването на нивото на водата означава, че скоро някоя от платформите може да се прекатури, да смачка още хора, което значи още болка, а ние сме останали без средства — избъбри той и продължи да клати глава.
— Нямам вина — отвърнах, като донякъде наистина го мислех.
— Да, това ще да е работа на правителството или на някоя от големите корпорации, дето хич не ги е еня.
— На сушата ни преследват войници от специалните части. Хора, които познавам, лоши момчета.
— Само неприятности ми създаваш.
Притесних се, че не мога да видя изражението на лицето му. Изведнъж забелязах, че всички Уродливи в помещението слушаха внимателно.
— Така е.
— Дали пък няма да направя по-добре, ако те предам на властите — и може би взема награда?
— Пробвай, въпреки че по всяка вероятност ще те очистят, а после съвсем убедително ще го отрекат — подхвърлих аз.
— Ти си тукашен, нали?
— Да, тук живея.
— Ама те не са?
— Те си имат хубави жилища.
— Че какво му е на това място?
Ухилих се, като чух това. Доброто старо разделение на наши и ваши.
— Ще могат ли да те проследят дотук? — попита Маклайн.
— Те могат да ме проследят докъдето поискат, стига да си направят труда.
— Тогава трябва да те измъкнем оттук.
— Трябва да се доберем до…
— Затваряй си шибаната уста — изрева той. — Ако това, което ми казваш, е истина, то значи, лошите хора ще дойдат всеки момент и ще изкалят още повече прекрасния ни малък свят, и ще дойдат с изпълнени с ярост сърца, ще се държат лошо и с намерение да навредят на мен и на моите хора. Само че когато това стане, ще им кажа всичко, което знам за теб. Ще им съдействам по човешки в максималната степен, която ми позволява уродливото ми телце. Всичко ще им изпея.
— Давай да се махаме, тоя няма да ни помогне — не се сдържа Мораг.
Маклайн се обърна към нея и разкривената усмивка разряза лицето му. След това завъртя отново купола така, че да гледа към мен.
— И без това го нямам, така че и пръста си не мърдам заради тъпа каска и някаква си курва.
— Да ти го начукам, джудже недно! — заплю го Мораг в изблик на гняв, породен от страха й.
— Млъкни — казах й тихо аз.
— Разбра ли сега колко важно е за мен да не знам къде искате да отидете?
— Пак няма гаранция, че няма да те убият.
— Ако са истински професионалисти, ще трябва да ги убедя, че ще си създадат много повече неприятности, ако очистят мен и моите хора. — И отново мазната усмивка се разплу по лицето му. — Моментът е много деликатен — работници, съединявайте се в борбата, или как там беше15, — но да си дойдем на думата — колко кинти имаш?
8.
Северно море
— Трябваше ли да му даваш толкова много пари? — попита ме Мораг.
Седяхме един срещу друг, облегнати на керамичния корпус на безшумно придвижващата се миниподводница. През цялото време, докато се плъзгахме сред студените дълбини на Северно море, тласкани от почти безшумните реактивни водни двигатели на съда с обтекаема форма, цареше зловеща тишина. Трябваше да начена бутилката уиски, защото ми беше заявено съвсем категорично, че по време на пътуването пушенето не е разрешено. Бях изпил около четвърт от съдържанието й, когато погледнах уплашеното уморено умно момиче и казах:
— Най-вероятно ще очистят Маклайн.
— Как така? Няма ли да го пощадят, задето ни е изпортил?
— Няма. Ролистън ще го убие, а после ще заличи следите от тази операция — добавих. — Маклайн не може да ни навреди с друго, освен да ни изтропа. Дори и сам да не им каже, те имат начини да го накарат да пропее. Така че това, което той току-що стори, може да се окаже най-голямото добро, което някой ти е оказвал.
Мораг млъкна.
Миниподводницата беше поела курс към фабриките за дрога в Сепаратистките територии на Амстердам. Маклайн се беше разбрал с капитана да ни оставят където поискаме. Ролистън щеше да разбере и да изгуби известно време, докато ни търси в Амстердам и докато намери капитана, който на свой ред щеше да го осведоми, че сме отишли в Хъл. Разполагахме най-много с ден преднина, преди да ни настигнат. Надявах се това, което се намираше у Езичника, да си заслужава риска.