В следващия момент момчето изтърси:
— Казвам се Елспет.
За щастие, вече беше с гръб към нас, та не видя как и двамата с Мораг се опитахме да не прихнем от смях17.
Минахме през сградата, която първоначално бях взел за хотел. Сега повече ми приличаше на учреждение. Навсякъде въздухът бе пропит от мириса на влага и смрадта след отлива, която ми бе до болка позната от нефтените платформи. После по едно стълбище се качихме на самия покрив на сградата. Пред нас се разкри „Марлборо Авеню“ по цялото си протежение.
— Езичника живее на „Уестборн Авеню“ — каза Елспет, сякаш знаехме къде е това.
Водата стигаше до половината на приземните етажи на редицата залепени една за друга къщи, построени отпреди времето на Последния човешки конфликт. Повечето бяха на три или четири етажа, с балкони или широки первази под прозорците. Почти на всички покриви имаше градинки, в които, доколкото успях да забележа, се отглеждаха зеленчуци.
По всяка вероятност собствениците бяха свалили покривите на таванските стаички, бяха подравнили площадките и ги бяха засели с жито и зеленчуци. Други пък отглеждаха кокошки, овце, че даже видях и няколко крави и свине, които пасяха. На един от покривите имаше и малка овощна градина. Къщите бяха укрепени с материали, събрани от изоставените сгради в други части на града.
Между двете страни на улицата, над ленивите води на река Хъмбър, бяха прехвърлени няколко набързо стъкмени паянтови скелета, по които хората преминаваха. Пространствата между тях бяха заети от слънчеви батерии. Видях също така и дима от дестилаторите и дочух ритмичното бумтене от генераторите, в които горяха спирт. Върху част от покривите зърнах и няколко вятърни турбини, които допълваха възможностите на местното население за производство на електричество.
— Надолу по реката сме монтирали няколко генератора, които използват енергията на вълните — каза Елспет, изпълнен с гордост от съгражданите си.
Мораг разглеждаше всичко наоколо с нескрит възторг. На друго място видях още няколко водни „кошарки“, отделени с прегради от мръсната река.
— А там какво отглеждате? — попитах Елспет.
— Точно за тази не съм много сигурен. Но има най-различни — в някои се отглеждат кафяви водорасли, а в други — различни морски дарове. С рибата обаче нямахме много късмет.
Останах силно впечатлен, въпреки че нещо трудно може да ме развълнува. Местните хора проявяваха удивителна находчивост.
— Освен това има още няколко развъдника в Пиърсън Парк — добави Елспет и махна към откритата водна площ която бяхме видели на идване. — А също и на мястото на старите гробища.
Забелязах, че от водата стърчаха дънерите на мъртви дървета, и ми направи впечатление, че бяха издялани във всевъзможни фигури и форми. Погледнах една, която ми заприлича на ангел, хванал в ръцете си земното кълбо. Изглеждаше много стара и цялата бе покрита с дупчици.
— Скулптурите са отпреди времето на Последния човешки конфликт и покачването на нивото на водата. Стараем се да ги поддържаме — обяви Елспет.
— Защо? — попитах, преди да се усетя.
Така де, моят прагматично настроен ум ми подсказваше, че имаха доста по-неотложни задачи. Елспет обаче не ме удостои с отговор, а само ме изгледа презрително, докато минавахме по прояденото метално скеле, което се олюляваше при всяка крачка под тежестта ни. Добре, че на платформите бях свикнал с подобни неща. Подминахме две-три крави, които пасяха, но вдигнаха за миг глави, за да ни погледнат с тъжните си влажни очи. И така, от покрив на покрив, от „Марлборо“ се прехвърлихме на „Уестборн Авеню“.
Къщите бяха разположени по същия начин, само дето от тази страна преобладаваха оранжериите. Имаше и от онези градини, в които растенията се отглеждаха без почва, във вода, съдържаща минерални соли. Предполагам, че и те бяха направени с материали, плячкосани от мъртвия град.
Долу под нас насред водата стърчеше някакъв белезникав паметник. Заприлича ми на гигантска шахматна фигура — като че ли беше офицер, но не бях много сигурен. Двама мъже в лодка го почистваха. В кръг около него бяха разположени сгради, оформящи точно срещу нас улица, която се губеше под водата.
Елспет ни заведе до една от къщите, разположени по-встрани от малкия кръг, образувал се на мястото на някогашно площадче с кръгово движение. Слязохме по метална стълба, издадена отстрани на къщата, и проникнахме в сградата през останките от някогашен прозорец. Вътре освен вездесъщия мирис на влага и тиня от реката усетих и силния дъх на почва. Върху укрепения таван на покрива бяха направили градина, подсилена с колони от задигнати неизвестно откъде стоманени греди. Имаше пукнатини, през които беше се посипала малко пръст.
17
Елспет е женско име (съкратен шотландски вариант на Елизабет със значение на „божа избраница“ или „богопомазана“). — Б.пр.