— Наистина ли там е толкова гадно, колкото разправят?
— Дори по-лошо! Много кърваво! Много… вълнуващо! И опасно, ако не си пират.
— Ти искаш ли да ходиш там? — Езичника попита Ривид.
— Защо не! Повече пари за мен.
Езичника се умърлуши, а после се обърна и ме погледна, докато седяхме в тясното помещение. Многократно по-силното земно притегляне ни приковаваше към креслата, понеже шейната не успяваше докрай да го компенсира. Правехме остър ляв завой, а аз се намирах от дясната страна на шейната. В един момент се оказа, че гледах надолу към Езичника и Мораг, които седяха закопчани на своите седалки отсреща.
— Моля да ме извините — чу се жизнерадостният глас на Ривид, в който нямаше и следа от разкаяние.
— Чуй ме — започна Езичника. — Ако отидем там, рискуваме да провалим всичко. Хайде да отидем някъде другаде и да завършим проекта си — добави, а аз знаех, че ми говореше за неговия „Бог“.
— Според теб в Русия ще сме в по-голяма безопасност, така ли? — попитах. — Но ти сам каза — там всички са продажни. Много добре знаеш, че ще намерят начин да платят по-висока цена за твоята сигурност. Освен това руските власти, без значение престъпни или не, ще сътрудничат на хората, които ни преследват по начин, по който хората на Балор не биха постъпили.
Мораг потръпна при споменаването на името Балор21. Като повечето нейни връстници, тя познаваше славата му на престъпник, с когото плашеха децата. Киборг, преобразен да прилича на някое от митичните морски чудовища, който управляваше своето пиратско царство сред руините на Ню Йорк.
Но двамата с Езичника знаехме и друго. Балор беше служил в специалните части, при морските пехотинци. Може даже да е бил и на пряко подчинение на Ролистън.
Някои от войниците, главно момчета от улицата, се подлагаха на операции, за да заприличат на чудовища. Имаше цели подразделения от върколаци, таласъми, че дори и същества от прастари предания като германския епос. Но често пъти не ставаше дума само за промени във външния вид. Върколаците се сдобиваха и с много по-остро обоняние, и с остри нокти и зъби, и прочее. Излишно е да обяснявам, че ако на улицата тези придобивки може и да вършеха някаква работа, на бойното поле от тях нямаше никакъв смисъл. Останалите войници смятаха, че преиграват, или гледаха на тях като на будещо насмешка недоразумение. Именно поради това рядко ги вземаха в специалните отряди. Балор и неговите чудовища бяха единственото изключение. Той не даваше пет пари какво ще си помисли някой за него. Държеше на това, да бъде различен. Не искаше да прилича на човек. Искаше да бъде морско създание.
По-голямата част от военната си служба Балор прекарал на бойното поле в студените дълбини на лишените от живот океани на студената мъртва планета Проксима от Кентавър. Беше претърпял съществени преустройства за осъществяване на подводни операции на невероятно голяма дълбочина. Всъщност бяха подменили твърде голяма част от естественото му тяло, докато новото било оформено по такъв начин, че да прилича на някое морско чудовище от митологията. Промяната във формата му беше толкова сполучлива, че единствения път, когато го видях, затаих дъх. В него не беше останало нищо човешко: изглеждаше толкова извънземен, колкото и Те. Освен това се носеха слухове, че се е подложил на неврохирургична операция, за да промени начина си на мислене, като заличи всяка следа от човешки разум.
Обаче това не беше всичко. По-важното нещо беше окото му! Дори и да беше просто приумица или препратка към неясна древна митология, за това око се носеха много повече гадни слухове, отколкото за Тях дори. Че било експериментално оръжие, че било увреждане, което сам си бил причинил, че било продукт на Тяхна технология, да не говорим, че се споменаваха и някои не особено приятни сексуални практики, свързани с очни кухини, но се съмнявам някой да е коментирал това последното в близост до него.
Балор беше старши подофицер, не помня с какъв точно чин. Отрядът му беше известен като Фоморите. Преобладаващата част бяха водолази, а не войници от Кралската морска пехота като повечето от служилите в специалните морски части, и обожаваха Балор. Затова му бяха изцяло предани. Повечето си бяха направили операции, за да изпълняват подводни мисии на голяма дълбочина, и също бяха променили вида си да приличат на морски чудовища.
Това, че в един момент е престанал да слуша офицерите си и е започнал сам да организира собствени мисии, също беше само непотвърден слух, но началниците му първо се разтревожиха, а после се уплашиха от неспособността си да държат Балор и момчетата му в подчинение. Затова го накараха да напусне армията. Фоморите го последваха и никой дори не се опита да ги спре. После изчезнаха.
21
Балор (или Балор със злото око) — едноок великан от ирландската митология, крал на фоморите, полубожества, сходни с гръцките титани, населявали островите на Ирландия в дълбока древност. — Б.пр.