— Дали не бихме могли да използваме огнестрелни оръжия? — попитах. — Днес не съм в най-добрата си форма.
15.
Ню Йорк
Не ни позволиха да използваме огнестрелни оръжия, а Рану вече ме беше спукал от бой в Хъл. Все още доста икони мигаха предупредително върху вътрешния ми дисплей. Бях се позакърпил с каквото имах подръка, но макар вътрешните ми възстановителни системи да даваха най-доброто от себе си, си оставах една разнебитена машина. Нуждаех се от лекар и от някои нови компоненти. Бронята ми беше продупчена на няколко места и плътта и железариите отдолу бяха пострадали, но най-много ме тревожеше пробитият нагръдник. Един мощен удар там, и вътрешностите ми и чарковете в мен ставаха на пихтия.
За разлика от мен Рану изглеждаше в отлична форма — пъргав и опасен. Пълна противоположност на онова, което представлявах в момента. Площадката се полюляваше леко на високоиздръжливите стоманени въжета. Беше гол до кръста и разгряваше с някакви прости упражнения. Беше здраво напомпан, но не видях никакви протези по тялото му. Обърна се на другата страна и продължи с разтяганията. По-голямата част от гърба му, под четирите куплунга на шията му, беше покрита от татуировка. Стилизирана версия на черна биомеханична богиня с множество ръце, всяка хванала различно оръжие. Освен разговорите ми с част от свързочниците, не бях кой знае колко сведущ по религиозните въпроси, но този път се притесних, защото изображението ми беше познато.
Това беше Кали — индийската богиня. Знаех, че символизира много неща, но най-често хората я свързваха със смъртта и унищожението. Тя беше покровителка на сектата на удушвачите туги. Те бяха съществували много преди Последния човешки конфликт, по времето, когато Индия е била владение на Британската империя, колкото и невероятно да звучеше това в наши дни. Но преди двайсетина години някакъв ветеран, свързочник от Лестър, беше решил да възобнови сектата. Нали ви казвам, това им е проблемът на хакерите: че са откачалки, откачалки са, но дай им някоя харизматична личност и малко повече въображение, и ето ти секта. Езичника беше направо добронамерен в сравнение с Бърам23, който беше изопачил хиндуизма и беше възродил сектата на тугитата, използвайки тяхната тактика на ритуалните убийства, за да оглави подземния свят на Лестър. Превърна се в един от най-опасните престъпници във Великобритания. Убиваше полицаи, бизнесмени, политици и управляваше, като вземаше страха на всички. Неотдавна обаче по-голямата част от неговата престъпна организация беше разбита при една от по-мащабните прочистващи операции, но Бърам се беше измъкнал, вследствие на което няколко висшестоящи офицери от полицията и служители на Вътрешното министерство и техните семейства се бяха превърнали в мишена на убийствена вендета.
Така че донякъде нещата се навързваха. Повечето гуркхи бяха хиндуисти; предположих, че Рану е от лошите. Това обясняваше тежкото монофиламентно оръжие, което беше използвал в Хъл. Монофиламентната гарота беше запазената марка на тугитата, с която обезглавяваха жертвите си. Забелязах, че на пояса му все още висеше извитият нож кукри — традиционното въоръжение на гуркхите. Бях чувал истории за гуркхи, които се изправяли срещу Берсерки, въоръжени само с такива ножове. За миг се зачудих защо Ролистън беше наел туги и защо на някой си туги му беше притрябвало да работи за Ролистън, но си казах, че вероятно краставите магарета взаимно се надушват.
Сепнах се от някакво бучене, което се оказа не нещо друго, а радостните възгласи на тълпата, и изведнъж почувствах, че започвам да ставам нервен, но не само заради предстоящата схватка.
Рану тръгна към мен, скъсявайки разстоянието помежду ни. Пристъпвайки, ми нанесе мощен ритник в корема, който ме отхвърли назад. Аз му отвърнах със същото, но никой не успя да приклещи другия; продължихме взаимно да се проучваме, само на една ръка разстояние един от друг. Подозирам, че той риташе по-силно, но аз запазих каменната си физиономия, докато взаимно се предизвиквахме по старата полетна палуба.
Първият му страничен ритник ме завари неподготвен и ме вдигна от земята, но бързо се съвзех от изненадата. Той вече летеше във въздуха към мен, завъртайки се да ми нанесе удар с крак, който по всяка вероятност щеше да отнесе главата ми. Аз се извърнах под него, избягвайки на косъм обърнатото му навън стъпало. Когато отново се изправих, чух радостните възгласи на зяпачите. Той вече се беше появил от другата страна и отново летеше към мен. Залитнах, докато правех бърза крачка встрани, а той се приземи, приведен ниско, и замахна с лакът да нанесе страхотен удар към мястото, където бях стоял допреди малко. Отвърнах му със светкавичен страничен ритник, който се стовари в рамото му. Сякаш бях ритнал камък. След което веднага се отдръпнах, за да запазя равновесие и да оправя стойката си.
23
Авторът преиначава името на създателя на сектата на удушвачите туги Туг Бехрам (Behram), като го превръща в Berham, което се произнася Бърам. — Б.пр.