— Нали знаеш, че рядко поемам служебна защита, Майк?
— Това „рядко“ напълно ме устройва.
— Обаче от време на време? Да речем, веднъж годишно? Човек трябва да си плаща дължимото, хубаво е за имиджа.
— Веднъж годишно е предостатъчно. Няма нужда да се престараваш.
Ванситарт се засмя. Крийди ръководеше финансите и въпреки че колегията беше извънредно богата, той не обичаше „неговите“ адвокати да поемат служебни защити. И все пак прищевките са си прищевки и трябва да се задоволяват. Само че не прекалено често.
— Имаш ли нещо предвид?
— Казаха ми за един случай на Хайбери Корнър. Двама младежи, обвинени в ограбване и убийство. Твърдят, че не са го извършили. Дори може да се окаже вярно. Казват се Прайс и Корниш. Можеш ли да провериш кой им е служебен защитник и да го помолиш да разговаря с мен?
След час Лу Слейд седеше и зяпаше телефона така, като че ли изведнъж е станал от злато, инкрустирано с диаманти.
— Ванситарт? — промълви той. — Самият Джеймс Ванситарт?
После се окопити и отговори на Майк Крийди:
— Да, разбира се. За мен е чест. И голяма изненада, признавам. Да, ще почакам.
След секунди прехвърлиха разговора и в слушалката се чу гласът на адвоката.
— Господин Слейд, много любезно от ваша страна да се съгласите да поговорим.
Говореше спокойно, уверено и учтиво. „Итън, може би Хароу, а и Кралската гвардия“ — помисли си Слейд.
Разговорът продължи кратко, но обхвана всичко необходимо. Слейд с удоволствие щял да въведе господин Ванситарт в процеса Короната срещу Прайс и Корниш. Да, получил материалите на прокуратурата, пристигнали тази сутрин, и с удоволствие щял да дойде в Темпъл4, за да обсъди тактиката с новия адвокат на клиентите си. Уговориха се да се срещнат в два следобед.
Ванситарт се оказа точно такъв, какъвто очакваше Слейд — изтънчен, очарователен и любезен. Предложи на госта си чай в чаша от костен порцелан и когато забеляза жълтеникавите петна на показалеца и средния пръст на дясната му ръка, му подаде сребърна кутия „Болкан Собрание“. Слейд с благодарност запали. Той произхождаше от Ист Енд и тези копелета го изнервяха. Ванситарт погледна папката, но не я отвори.
— Кажете ми, господин Слейд, как виждате този случай? Просто ми го опишете.
Естествено Слейд беше поласкан. Денят и без това вече му бе поднесъл предостатъчно приятни изненади. Той описа събитията от последните осем дни, откакто го бяха вдигнали от вечеря, за да го повикат в Доувърската пандела.
— В такъв случай, изглежда, че господин Пател е ключовият и в същото време единствен свидетел — каза Ванситарт, когато Слейд свърши. — Останалите доказателства са или лабораторни, или косвени. Има ли нещо друго в материалите?
— Не, това е всичко.
Слейд беше имал един час в офиса си и още един в таксито, за да прелисти папката от прокуратурата.
— Въпреки това мисля, че доказателствата са доста убедителни. И клиентите нямат алиби. Те твърдят, че или са си били легнали, или заедно са се мотали по улиците.
Ванситарт се изправи и принуди Слейд да остави недопитата си чаша и да угаси цигарата си, за да последва примера му.
— Беше извънредно любезно от ваша страна да дойдете лично — докато го изпращаше до вратата, каза Ванситарт — но пък винаги съм смятал, че ако двама души искат да работят заедно, най-доброто решение е още в началото да се срещнат лично. И ви благодаря за съветите.
После каза, че още тази вечер възнамерявал да прочете всички материали и че на другия ден щял да се обади на Слейд в службата. Слейд поясни, че през цялата сутрин имал работа в съда, затова разговорът беше насрочен за три следобед.
ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕН — ПЕТЪК
Разговорът се проведе точно в три.
— Интересен случай, господин Слейд, не смятате ли? Доказателствата са убедителни, но може би не са неопровержими.
— Достатъчно убедителни, ако господин Пател потвърди показанията си, господин Ванситарт.
4
Два комплекса в Лондон, в които се помещават две от четирите адвокатски колегии. — Б.пр.