— Той се влюби в нея — обясни просто Реа.
— Та тя дори не е красива, как би могъл някой да се влюби в нея! — възмути се Каролайн. — Освен това е станала толкова дебела, че е направо непоносима.
— Скоро ще има дете — напомни й Реа.
— Това е повече от видно — отговори подигравателно Каролайн. — Именно затова е отвратително. Мисля, че не подобава на една жена в нейното състояние да се показва в обществото. Няма ли поне малко чувство за срам? — попита възбудено тя и се изчерви при мисълта за начина, по който беше забременяла Сара Верик. — Не е прилично да излизаш пред хората, когато си enciente!1
— Според теб, тя би трябвало да се затвори в стаята си и да остане там девет месеца, така ли? — попита тихо Реа и се усмихна облекчено, когато вратата се отвори и в стаята влязоха две забързани слугини, едната натоварена с меки одеяла. Другата изтича до огъня и хвърли няколко цепеници в пламъците.
Реа се съблече и застана пред огъня само по фуста и тънка риза. Мокрият, изцапан костюм за езда приличаше на дрипа. Младото момиче се уви в едно затоплено одеяло, разположи се пред камината и започна да разресва влажната си коса със сребърен гребен. Заболя я и лицето й се разкриви в гримаса. В този миг в спалнята влезе още една прислужница, доста по-възрастна от първите две, понесла табла с две чаши, от които се издигаше пара. Чашите бяха пълни с тъмна течност, добре позната на Реа още от най-ранното й детство.
— Специалното питие на мисис Тейлър — промърмори тя и изкриви лице при мисълта за предстоящото мъчение.
— Заповед на Нейна светлост — проговори невъзмутимо прислужницата, преди Реа да е успяла да възрази. — Веднага го изпийте — и двете! — нареди строго тя, макар че зад мрачното й лице беше скрит великодушен, сърдечен нрав и тя напразно се опитваше да го прикрие.
— Е, добре — предаде се Реа и взе чашата в студените си ръце. — Но трябва да знаеш, че понякога се разболявам едва след като съм изпила лекарството — продължи иронично тя, развеселена от смущението, с което Каролайн оглеждаше питието в чашата си.
— Какво е това? — провикна се ужасено младата дама и отвратено помириса лекарството. — Господи, как само мирише! Отрова ли ми давате? — попита тя и отблъсна чашата, но прислужницата неумолимо я бутна под носа й.
— Нейна светлост ми нареди да се погрижа мис Каролайн да изпие до дъно специалното лекарство на мисис Тейлър, защото се е оплакала от дългото, уморително пътуване с каретата. Нейна светлост знае колко крехко е здравето ви, мис — обясни отзивчиво Роули и поднесе чашата е гъстото питие още по-близо до потръпващия нос на младата лейди. — Нейна светлост не би търпяла някой в Кемъри да се разболее, не и когато може да го предотврати. Нали не искате да разсърдите Нейна светлост? — попита заплашително тя. — Дайте си кураж, мис, и изпийте на един дъх специалното питие на мисис Тейлър.
Макар че устата й трепереше, Каролайн пое храбро чашата.
— Коя, по дяволите, е тази мисис Тейлър? — попита тя и изгълта на един дъх половината чаша. Вкусът беше толкова ужасен, че по лицето й потекоха сълзи и започна да й се гади.
— Мисис Тейлър е стара приятелка на майка ми — отговори е усмивка Реа Клер. — Живее близо до Верик Хаус. Мама казва, че правела най-добрата медовина между Лондон и Лендс Енд. Отдавна не съм я виждала, но помня, че беше весела, корава жена. Има двама сина, Уил и Джон, които сигурно са пораснали още повече. Когато бях малка, ги наричах великаните. Двамата държат кръчма.
— Нима Нейна светлост ти е позволила да се принизиш до такива хора? — попита смаяно Каролайн. Лошото й настроение се дължеше изцяло на изпитото лекарство.
— Мама ги обича много, особено момчетата. Тя е кръстница на всичките им деца, а те са… — Реа се опита да преброи синовете и дъщерите на братята. — Вече не съм сигурна, но знам, че има предостатъчно малки Тейлърови и мисис Тейлър е много заета и много щастлива баба.
— А какво казва Негова светлост? — попита възмутено Каролайн. — Той вероятно не одобрява общуването с някакви си там… кръчмари?
Тя чу смеха на Реа, но не можа да види лицето й. Слугините бяха приготвили ваната и сега наливаха студена и гореща вода, така че цялата полуоблечена фигура на Реа беше обгърната в пара.
— Честно казано, татко също обича двамата Тейлърови. Както му е обичаят, все ги заплашва, че ще ги отведе в градината зад къщата и ще ги напердаши, както заслужават. И тогава всички избухват в луд смях, макар че аз и до днес не разбирам кое е смешното.