Най-близко до годините на Санса бяха братовчедките Елинор, Ала и Мега, и трите — Тирел, от по-дребни разклонения на дома.
— Розички от по-ниските клони на храста — чуруликаше Елинор, дребничка, жилава и много остроумна. Мега беше по-закръглена и шумна, Ала — свенлива и хубавичка, но Елинор властваше над трите по правото на женствеността — беше вече разцъфтяла девица, докато Мега и Ала все още си бяха момичета.
Братовчедките приеха Санса в компанията си все едно, че я бяха познавали цял живот. Прекарваха дълги следобеди в плетене, бърбореха си над резенчета лимонов кейк и подсладено с мед вино, вечер си играеха на плочки, пееха заедно, докато замъкът спеше… и често по една или две от тях лягаха в леглото на Марджери, за да си шепнат половината нощ. Ала имаше чудесен глас и когато настояваха, свиреше на лютня и им пееше песни за рицарска галантност и изгубена любов. Мега не можеше да пее, но по целувките беше луда. Признаваше, че понякога си играят с Ала на целуваме, но не било същото като да се целуваш с мъж, още по-малко — с крал. Санса се чудеше какво би си помислила Мега, ако можеше да целуне Хрътката, както бе направила тя. Беше дошъл при нея в нощта на битката, вонеше на вино и кръв. „Целуна ме и заплаши, че ще ме убие, и ме накара да му изпея песен.“
— Крал Джофри има толкова красиви устни — гукаше унесено Мега, — о, бедничката ми Санса, сърцето ти сигурно се е скъсало от мъка, когато го загуби. О, колко ли си плакала, миличката ми!
„Джоф ме е карал да плача повече, отколкото можеш да си представиш“, искаше й се да отвърне, но Лоената буца го нямаше да заглуши с рева си гласа й, затова тя стисна устни и задържа езика зад зъбите си.
Колкото до Елинор, тя беше сгодена за някакъв млад скуайър, син на лорд Амброуз. Щяха да ги оженят веднага щом той спечели шпорите си. Той беше спечелил благосклонността й в Битката за Черна вода, където бе убил един мирски стрелец и един ратник на Мълъндор.
— Алин твърди, че нейната благосклонност го направила безстрашен — каза Мега. — Казва, че крещял името й като свой личен боен вик. Много е галантно, нали? Някой ден искам някой рицар да получи моята благосклонност и да убие сто мъже с моето име на уста. — Елинор им каза да млъкнат, но изглеждаше доволна все пак.
„Те са деца — реши Санса. — Те са глупави момиченца, дори Елинор. Никога не са виждали битка, никога не са виждали как умира човек, те нищо не знаят.“ Бляновете им бяха изпълнени с песни и приказки, както нейните преди Джофри да заповяда да отсекат главата на баща й. Санса ги съжаляваше. И им завиждаше.
Марджери обаче беше съвсем друга. Мила и добра, и все пак в нея се долавяше нещо от баба й. Предния ден беше взела със себе си Санса на лов със соколи. За пръв път след битката Санса излизаше извън града. Мъртвите ги бяха изгорили и погребали, но Калната порта беше разнебитена от овните на лорд Станис, а по двата бряга на Черна вода се виждаха скелетите на корабите — овъглените им мачти стърчаха над водата като черни пръсти. Единственият превоз беше груб сал, с който ги прекараха на отсрещния бряг, и когато стигнаха кралския лес, се озоваха сред пустош от пепел и овъглени дървета. Но водните птици гъмжаха в блатата около залива и мерлинът на Санса свали три патици, а перегринът на Марджери улови чапла в полет.
— Уилас има най-добрите птици в Седемте кралства — каза Марджери, когато двете останаха за малко сами. — Понякога ловува и с орли. Ще видиш, Санса. — Хвана ръката й и нежно я стисна. — Сестро.
„Сестро.“ Някога Санса си беше мечтала да има сестра като Марджери: красива и нежна, покорила цялата изящност на света. Като сестра, Аря беше съвсем незадоволителна. „Как мога да позволя на моята сестра да се омъжи за Джофри?“ — помисли тя и изведнъж очите й се напълниха със сълзи.
— Марджери, моля те — промълви тя, — не го прави. — Беше й трудно да го изрече. — Не трябва да се омъжваш за него. Той не е такъв, какъвто изглежда, не е. Ще те нарани.
— Не мисля. — Марджери й се усмихна. — Много смело е от твоя страна, че ме предупреди, но не се бой. Джоф е разглезен, суетен и не се съмнявам, че е точно толкова жесток, колкото казваш, но татко го принуди да назначи Лорас в кралската си гвардия преди да се съгласи за брака ни. Най-добрият рицар в Седемте кралства ще ме закриля ден и нощ, както принц Емон е закрилял Нерис. Така че нашето лъвче ще трябва да гледа да се държи прилично, нали? — Засмя се и я подкани: — Хайде, мила сестрице, да препуснем назад към реката. Пазачите ни ще се побъркат. — И без да дочака отговор, смуши коня си.