„Толкова е смела“ — каза си Санса и препусна след нея… и все пак съмненията й продължаваха да я човъркат. Всички бяха съгласни, че сир Лорас е забележителен рицар. Но Джофри си имаше и други от Кралската гвардия, а освен това — златни и червени плащове, а когато пораснеше, щеше да командва свои войски. Егон Безчестния не беше посягал на кралица Нерис, навярно от страх към техния брат, Рицаря на драконите… но когато друг от Кралската му гвардия се влюбил в една от любовниците му, кралят беше отсякъл главите и на двамата.
„Сир Лорас е Тирел — напомни си Санса. — Онзи рицар е бил само Тойн. Братята му не са имали войски, не се могли да отмъстят другояче освен с мечовете си.“ Но колкото повече се замисляше над всичко това, толкова повече се чудеше. „Джоф ще трябва да се въздържа няколко лунни кръга, може би цяла година, но рано или късно ще си покаже ноктите и когато го направи…“ В кралството можеше да се появи втори Кралеубиец и този път щеше да избухне война в самия град-престолнина, и от боевете между мъжете на лъва и мъжете на розата по уличните канавки щеше да потече кръв.
Санса се удивляваше, че Марджери не го разбира. „Тя е по-голяма от мен, би трябвало да е и по-разумна. А баща й, лорд Тирел, той със сигурност би трябвало да знае какво прави. Аз просто съм глупава.“
Когато каза на сир Донтос, че ще отива в Планински рай, за да се омъжи за Уилас Тирел, мислеше, че ще го облекчи и че той ще остане доволен. Но вместо това той стисна ръката й и каза:
— Не можеш! — Каза го с удебелен колкото от ужас, толкова и от виното език. — Казвам ти, тези Тирел са същински Ланистър, само че с цветя. Моля те, забрави тази глупост, дай целувчица на своя Флориан и ми обещай, че ще продължим, както го замислихме. Нощта на сватбата на Джофри не е толкова далече, само си сложи сребърната мрежичка на косата и нрави каквото ти казах, и след това ще избягаме. — Опита се да лепне устните си на бузата й.
Санса се отскубна от ръцете му и отстъпи крачка назад.
— Няма. Не мога. Нещо ще се обърка. Когато исках да ме измъкнеш на свобода, ти не искаше, а сега аз не искам.
Донтос я зяпна тъпо.
— Но всичко вече е уговорено, миличко. Корабът, който ще те отведе до дома, лодката, която те ще откара до кораба, твоят Флориан направи всичко за своята мила Джонквил.
— Съжалявам за всички неприятности, които ти причиних — отвърна тя, — но вече не ми трябват никакви лодки и никакви кораби.
— Но всичко беше само за да те спася.
— В Планински рай ще бъда спасена. Уилас ще ме пази.
— Но той не те познава — настоя Донтос — и няма да те обича, Джонквил, Джонквил, отвори хубавите си очи, тези Тирел изобщо не се интересуват от теб. Искат да се венчаят за твоето наследство.
— Моето наследство ли? — За миг Санса се обърка.
— Миличкото ми — каза й той, — ти си наследничка на Зимен хребет. — Грабна отново ръката й и започна да я умолява да не прави това, но Санса се дръпна и го остави да залита под язовото дърво. Оттогава не стъпи повече в гората на боговете.
Но все пак не беше забравила думите му. „Наследницата на Зимен хребет“, повтаряше си, докато лежеше нощем в постелята. „Искат да се венчаят за наследството ти.“ Никога не беше помисляла за такива права, но след като Бран и Рикон бяха мъртви… „Все едно, Роб си е жив, вече е мъж, скоро ще се ожени и ще си има син. Все едно, Уилас Тирел ще си има Планински рай, защо ще иска Зимен хребет?“
Понякога шепнеше името му във възглавницата си просто за да чуе как звучи.
— Уилас. Уилас. Уилас.
Смяташе, че Уилас не е по-лошо име от Лорас. Дори си приличаха. Звучаха й сходно. Какво толкова, някакъв си крак? Уилас щеше да стане господарят на Планински рай и тя щеше да бъде неговата дама.
Представяше си как седят двамата в една красива градина, с малки паленца в скутовете, или слушат свирнята на лютня и се возят по река Мандър на ладия. „Ако му родя синове, може и да ме обикне.“ Щеше да ги нарече Едард, Бран и Рикон и щеше да ги отгледа храбри и доблестни като сир Лорас. „И да мразят Ланистърите също така.“ В мечтите на Санса момчетата й изглеждаха досущ като братята, които беше изгубила. Понякога имаше дори момиче, което приличаше на Аря.