Така и не можеше обаче да нарисува за дълго портрет на Уилас в главата си — мислите й все я връщаха към сир Лорас, млад, изящен и красив. „Не бива да мисля за Уилас така — казваше си тя. — Той може да долови разочарованието в очите ми, когато се срещнем, и тогава как ще се ожени за мен, ако разбере, че съм влюбена в брат му?“ Непрекъснато си напомняше, че Уилас Тирел е два пъти по-голям от нея, че е недъгав освен това, че може би е пълен и червендалест като баща си. Но хубав или не, изглежда, този човек щеше да се окаже единственият достоен за нея жених.
Веднъж сънува, че все пак тя се венчава за Джоф, а не Марджери, и в сватбената им нощ той изведнъж се превърна в палача Илин Пейн. Събуди се разтреперана. Не искаше Марджери да страда толкова, колкото нея, но в същото време я ужасяваше мисълта, че Тирелите могат да се откажат от женитбата. „Предупредих я, наистина, казах й истината за него.“ Може би Марджери просто не й вярваше. Джоф винаги се представяше пред нея като съвършен рицар, също както със Санса в началото. „Тя много скоро ще разбере истинския му нрав. Скоро след сватбата, ако не и преди това.“ Санса реши, че трябва да запали свещ на Майката в небесата при следващото си посещение в септата и да я помоли да защити Марджери от жестокостта на Джофри. И може би също така една свещ на Воина, за Лорас.
Когато шивачката дойде да й вземе последните мерки, реши да си облече новата рокля за церемонията във Великата септа на Белор. „Затова сигурно Церсей е поръчала да ми я ушият, за да не изглеждам дрипава на сватбата.“ Наистина за празненствата след това щеше да й трябва друга рокля, но смяташе, че и някоя от старите ще свърши работа. Нямаше да рискува да си оцапа новата с храна или с вино. „Ще си я взема в Планински рай.“ Искаше да е красива в очите на Уилас Тирел. „Дори Донтос да е прав и той да иска Зимен хребет, а не мен, все пак може да ме обикне заради мен самата.“ Санса се сгуши под завивката, зачудена кога ли най-после ще бъде готова новата й рокля. Нямаше търпение да си я облече.
АРЯ
Дъждовете идваха и си отиваха, но небето ставаше все по-сиво и все по-малко синьо, и всички потоци течаха пълни. На третия ден Аря забеляза, че мъхът по дърветата не расте както трябва.
— Не вървим в правилната посока — каза тя на Джендри, когато минаха покрай един много мъхнат чинар. — Тръгнали сме на юг. Виждаш ли как расте мъхът по ствола?
Той избута гъстия черен кичур от очите си и отвърна:
— Вървим си по пътя, това е. Пътят тук завива на юг.
„Цял ден вървим на юг — искаше да му каже. — Както и вчера, когато минахме през онова дере.“ Но вчера не беше внимавала много и не беше сигурна.
— Мисля, че се изгубихме — каза тя тихо. — Не трябваше да оставяме реката. Трябваше просто да продължим по нея.
— Реката завива и върти — отвърна Джендри. — Това е по-късият път, бас държа. Някакъв таен разбойнически път. Лим и Том живеят тук от години.
Това беше вярно. Аря прехапа устна.
— Но мъхът…
— Както вали, скоро и от ушите ни ще порасте мъх — оплака се Джендри.
— Само от южното ни ухо — упорито заяви Аря. Нямаше полза да се опитва да убеждава Бика в каквото и да било. Все пак той беше единственият останал й верен приятел, след като Горещата баница ги остави.
— Шарна казва, че й трябвам да й пека хляба — беше казал той в деня, когато тръгнаха. — Бездруго ми омръзнаха мазолите от седлото и непрекъснато да ме плашат разни неща. Тук има ейл, зайци, а хлябът ще е по-добър, щом ще го правя аз. Ще видиш, като се върнете. Ще се върнеш, нали? Когато войната свърши? — После си спомни коя е и добави: — Милейди. — И се изчерви.
Аря не знаеше дали войната изобщо ще свърши някога, но му кимна.
— Извинявай дето те набих онзи път — каза тя. Горещата баница беше глупав и страхлив, но беше с нея по целия път от Кралски чертог и тя бе свикнала с него. — Счупих ти носа.
— И на Лим му го счупи. — Горещата баница се ухили. — Това беше добре.
— Лим не мисли така — мрачно отвърна Аря. После дойде време да тръгват. Когато Горещата баница попита дали може да целуне ръката на милейди, тя го шибна по рамото. — Не ме наричай така. Ти си Горещата баница, а аз съм си Ари.
— Тук аз не съм Горещата баница. Шарна ме нарича просто „момчето“. Като другото момче. Ще има да се бъркаме…