Когато отвори очи, бронята на Другия се стичаше по краката на съществото на струи и светлосиньото съскаше и вдигаше пара около черната кама от драконово стъкло, забита в гърлото му. Съществото посегна, с двете си бели като кост длани да издърпа ножа, но там, където пръстите докоснаха обсидиана, задимяха.
Сам гледаше с широко отворени очи как Другия се сви и се изду, и се стопи. След двадесет удара на сърцето му плътта на съществото изчезна, завихри се и се стопи в тънка бяла мъгла. Отдолу имаше кости като млечно стъкло, светли и блестящи, и те също се разтопиха. Накрая остана само камата от драконово стъкло, обвита в дим, сякаш бе оживяла, и запотена. Грен се наведе да я вдигне и бързо я хвърли.
— Майчице, колко е студена!
— Обсидиан. — Сам с мъка се надигна на колене. — Викат му драконово стъкло. Драконово стъкло. Драконово стъкло! — Изкиска се и се преви на две да избълва цялата си храброст в снега.
Грен му помогна да стане, после опипа гърлото на Пол Дребния за пулс и затвори очите му, а накрая вдигна камата. Този път не я изпусна.
— Задръж я — каза Сам. — Ти не си страхливец като мен.
— Страхливец, ама уби Друг. — Грен посочи с камата. — Виж там, зад дърветата. Розова светлина. Зора, Сам. Зора. Това трябва да е изток. Ако тръгнем натам, би трябвало да настигнем Мормон.
— Щом казваш. — Сам изрита дървото с левия си крак да откърти всичкия сняг. После го изрита с десния. — Ще опитам. — Намръщи се и направи една крачка. — Ще опитам. — И после втора.
ТИРИОН
Верижката с ръчичките на лорд Тивин мяташе златни отблясъци върху тъмновиненото кадифе на туниката му. Лордовете Тирел, Редвин и Роуан се събраха около него, щом влезе. Той ги поздрави, каза тихичко няколко думи на Варис, целуна пръстена на Върховния септон и бузата на Церсей, Стисна ръката на Великия майстер Пицел и седна на мястото на краля на дългата маса, между дъщеря си и брат си.
Тирион беше заел старото място на Пицел в дъното, на няколко възглавнички, за да може да гледа. Прогонен от полагащия му се стол, Пицел се беше преместил при Церсей, колкото може по-далече от уродливото джудже, без да стига чак до кралското кресло. Великият майстер се беше спаружил като скелет, подпираше се тежко на тоягата си и трепереше, редки бели косми стърчаха от дългия му пилешки врат на мястото на някогашната пищна бяла брада. Тирион го изгледа без капка съжаление.
На другите им се наложи да се сборичкат за местата: лорд Мейс Тирел, тежък грубоват мъж с къдрава кафява коса и заострена прошарена брада; Пакстър Редвин, господарят на Арбор, мъж със здрави рамене и тънък, с плешива глава, обкръжена с туфи рижа коса; Матис Роуан, господарят на Златната гора, гладко обръснат, набит и запотен; Върховният септон, крехък човечец с рехава бяла брадичка. „Твърде много непознати лица — помисли Тирион. — Твърде много нови играчи. Играта се е променила, докато гниех в постелята си, и никой няма да ми каже новите правила.“
О, лордовете бяха достатъчно вежливи, макар да усещаше колко неловко се чувстват, щом го погледнат.
— Тази ваша верига, много умно — с весел тон бе подхвърлил Мейс Тирел, а лорд Редвин кимна и също така весело каза:
— Точно така, точно така! Милорд Планински рай говори от името на всички ни.
„Кажи го на хората в този град — помисли горчиво Тирион. — Кажи го на проклетите певци с техните песни за призрака на Ренли.“
Чичо му Кеван прояви най-много топлота — стигна чак дотам, че да го целуне по бузата, и каза:
— Лансел ми разказа колко си бил храбър, Тирион. Много е възхитен от теб.
„Той да го прави по-честичко, че и аз имам някои неща да кажа за него.“ Усмихна се насила и отвърна:
— Скъпият ми братовчед е много мил. Надявам се, че раната му се е изцерила?
Сир Кеван се намръщи.
— Един ден изглежда укрепнал, на другия… безпокои ме. Сестра ти често го навестява — да вдигне духа му и да се помоли за него.
„Но дали се моли да оживее, или да умре?“ Церсей се бе възползвала безсрамно от техния братовчед, както в леглото, така и извън него; малка тайна, която несъмнено се надяваше, че Лансел ще отнесе в гроба, след като баща им вече беше тук и тя нямаше повече нужда от него. „Но дали би стигнала дотам, че да го убие?“ Ако я видеше човек напоследък, изобщо нямаше да предположи, че Церсей е способна на подобно вероломство. Цялата чар, тя флиртуваше с лорд Тирел, докато си говореха за венчавката на Джофри, обсипваше лорд Тирел с похвали за двамата му храбри близнаци, смекчаваше грубостта на лорд Роуан с шеги и усмивки, гугукаше благочестиво с Върховния септон.