— Ще започнем с организирането на сватбеното тържество, нали? — попита тя, след като лорд Тивин зае мястото си.
— Не — отвърна баща им. — С войната. Варис. Евнухът се усмихна с копринената си усмивка.
— Имам толкова сладки новини за всички вас, благородни господа. Вчера призори нашият доблестен лорд Рандил е хванал Робет Гловър извън Дъскъндейл и го е притиснал към морето. Загубите са тежки и за двете страни, но накрая надвили мъжете на краля. Съобщава се, че сир Хелман Толхарт е загинал с хиляда други. Робет Гловър отстъпва с оцелелите към Харънхъл в пълно безредие, без да подозира, че на пътя ще го пресрещне доблестният сир Грегър със своите храбреци.
— Слава на боговете! — възкликна Пакстър Редвин. — Велика победа за крал Джофри!
„Какво общо има пък Джофри с това?“ — зачуди се Тирион.
— И ужасно поражение за севера, разбира се — отбеляза Кутрето, — макар че Роб Старк не е участвал. Младия вълк си остава непобеден на бойното поле.
— Какво знаем за плановете и ходовете на Старк? — попита Матис Роуан, както винаги груб и прям.
— Налага му се да бяга към Речен пад с плячката си и да изоставя замъците, които завзе на запад — каза лорд Тивин. — Нашият братовчед сир Дейвън прегрупира остатъците от войската на покойния му баща при Ланиспорт. Когато станат готови, ще се присъединят към сир Форли Престър при Златния зъб. Когато малкият Старк тръгне на север, сир Форли и сир Дейвън ще щурмуват Речен пад.
— Сигурен ли сте, че лорд Старк смята да тръгне на север? — попита лорд Роуан. — След като железните мъже са при Рова на Кайлин?
Отговори му Мейс Тирел.
— Има ли нещо по-безсмислено от един крал без кралство? Не, и това е ясно. Момчето трябва да остави речните земи, да съедини отново силите си с тези на Рууз Болтън и да хвърли цялата си мощ срещу Рова на Кайлин. Аз бих направил точно това.
Тук на Тирион му се наложи да си прехапе езика. Роб Старк беше спечелил за една година повече битки, отколкото владетелят на Планински рай за двадесет години. Репутацията на Тирел се основаваше на една несигурна победа над Робърт Баратеон при Ашфорд, в една битка, спечелена главно от авангарда на лорд Тарли, преди основните сили изобщо да са пристигнали на бойното поле. Обсадата на Бурен край, където Мейс Тирел действително беше командвал, се бе проточила цяла година без резултат, а след битката при Тризъбеца владетелят на Планински рай покорно бе свалил знамената си пред Едард Старк.
— Май трябва да напиша на Роб Старк едно строго писмо — каза Кутрето. — Доколкото разбирам, неговият човек Болтън развъжда кози в моята дворцова зала, което е крайно невъзпитано.
Сир Кеван Ланистър се окашля.
— Колкото за Старките… Бейлон Грейджой, който сега се титулува „крал на Островите и на Севера“, ни е изпратил условия за съюз.
— Би трябвало да предложи васалство — сопна се Церсей. — С какво право си позволява да се нарича крал?
— С правото на завоевателя — каза лорд Тивин. — Крал Бейлон е стиснал Шийката с пръсти на удушвач. Наследниците на Роб Старк са мъртви, Зимен хребет е паднал, а железните мъже държат Рова на Кайлин, Дълбок лес и по-голямата част от Камен бряг. Бойните кораби на крал Бейлон командват Морето на залеза и са разположени така, че да заплашват Ланиспорт, Светлия остров и дори Планински рай, ако го предизвикаме.
— А ако приемем този съюз? — запита лорд Матис Роуан. — Какви условия предлага?
— Да признаем кралството му и да му отстъпим всичко на север от Шийката.
Лорд Редвин се засмя.
— Какво толкова има на север от Шийката, което би поискал един разумен човек? Щом Грейджой ще разменя мечове и платна срещу камък и сняг, аз казвам да го оставим и да смятаме, че сме извадили късмет.
— Така е — съгласи се Мейс Тирел. — Аз бих постъпил точно така. Нека крал Бейлон довърши северняците, докато ние довършваме Станис.
Лицето на лорд Тивин не издаде чувствата му.
— Остава ни все още да се оправим с Лиза Ария. Вдовицата на Джон Арин, дъщерята на Хостър Тъли, сестрата на Кейтлин Старк… чийто съпруг кроеше заговор със Станис Баратеон преди да умре.
— О — възкликна усмихнат Мейс Тирел, — жените не понасят войната. Аз казвам да я оставим на мира. Тя няма да ни създаде неприятности.