— Още утре заранта, стига ветровете да позволят. Край веригата стои на котва една браавоска галера, товарят я с лодка. „Морският крал“. Ще помоля капитана за каюта.
— Ще пропуснете кралската сватба — напомни му Мейс Тирел. Петир Белиш сви рамене.
— Приливите, както и невестите, не чакат никого, милорд. Започнат ли есенните бури, пътуването ще е много рисковано. Като удавник чарът ми на младоженец определено ще намалее.
Лорд Тирел се изкиска.
— Наистина. Най-добре е да не се бавите.
— Дано боговете ускорят пътуването ви — благослови го Върховният септон. — Цял Кралски чертог ще се моли за вашия успех.
Лорд Редвин се почеса по носа.
— Можем ли да се върнем на въпроса за съюза с Греиджои? По мое мнение, могат да се кажат много съображения в негова полза. Корабите на Греиджои ще подсилят нашия флот и ще ни осигурят достатъчно мощ да атакуваме Драконов камък и да приключим с претенциите на Станис Баратеон.
— Корабите на крал Бейлон засега са заети с други задачи — каза учтиво лорд Тивин, — както и ние. Грейджой настоява за половината кралство като цена за съюза, но какво ще направи, за да го спечели? Да се бие със Старките? Той вече го прави. Защо ние да плащаме за онова, което той ни предлага безплатно? По мое мнение най-доброто, което можем да направим във връзка с нашия владетел на Пайк, е да не правим нищо. След време може да ни се предложи по-добър избор. Такъв, който няма да налага кралят да се отказва от половината си кралство.
Тирион изгледа баща си. „Тук има нещо, което той не казва.“ Спомни си за онези толкова важни писма, които лорд Тивин пишеше в нощта, когато той си поиска Скалата на Кастърли. „Какво ми каза тогава той? Че някои битки се печелят с мечове и копия, други — с пера и с гарвани…“ Зачуди се какъв ли е този „по-добър избор“ и каква ли цена ще струва.
— Може би е време да преминем към сватбата — предложи сир Кеван.
Върховният септон заговори за приготовленията, които се извършваха във Великата септа на Белор, а Церсей подробно описа замисъла си за сватбеното празненство. Щяха да нагостят хиляда гости в тронната зала и много повече отвън по дворовете. Вътрешната и средната полоси щяха да се запълнят с копринени навеси, с маси, отрупани с храна и бурета с ейл за всички, които нямаше да могат да се съберат в залата.
— Ваша милост — намеси се Великият майстер Пицел, — колкото до броя на гостите… пристигна гарван от Слънчево копие. В момента към Кралски чертог идват триста дорнци и се надяват да пристигнат преди церемонията.
— Как така идват? — възмути се Мейс Тирел. — Та те не са искали позволение да прекосят моите земи. — Тирион забеляза, че дебелият му врат е почервенял. Дорнците и владетелите на Планински рай никога не бяха хранили особена любов помежду си; от векове водеха непрестанни погранични войни, извършваха непрекъснати набези един срещу друг през планините и блатата дори във времена на мир. Враждата им бе позаглъхнала малко, след като Дорн бе станал част от Седемте кралства… докато принцът на Дорн, когото наричаха Червената усойница не бе осакатил младия наследник на Планински рай в един рицарски турнир. „Това може да създаде проблем“ — прецени Тирион и зачака да види как ще се оправи баща му.
— Принц Доран идва по покана на сина ми — каза спокойно лорд Тивин, — не само за да присъства на празненството ни, но и за да заеме мястото си в този съвет и да получи справедливото възмездие, което Робърт му отказа за убийството на сестра му Елия и на нейните деца.
Тирион се вгледа поред в лицата на лордовете Тирел, Редвин и Роуан, зачуден дали някой от тях ще намери в себе си достатъчно смелост да каже: „Но лорд Тивин, нали тъкмо вие поднесохте телата им на Робърт, увити в ланистърски плащове?“ Никой не го направи, но се четеше на лицата им. „На Редвин му е все тая, но Роуан гледа като задавен.“
— Когато кралят се ожени за вашата Марджери, а Мирцела за принц Тристейн, всички ще станем един голям дом — напомни сир Кеван на Мейс Тирел. — Враждите от миналото трябва да си останат в миналото, нали ще се съгласите с мен, милорд?
— Това е сватба на моята дъщеря…
— И на моя внук — твърдо каза лорд Тивин. — Няма място за стари свади, нали?
— Аз не съм се карал с Доран Мартел — настоя лорд Тирел, въпреки че тонът му беше изпълнен с негодувание. — Ако иска да прекоси Предела в мир, просто трябва да поиска позволението ми.
„Едва ли — помисли Тирион. — Той ще се изкачи по Пътя на костите, ще свие на изток към Летен замък и ще излезе на кралския път.“