— Триста дорнци не могат да осуетят плановете ни — каза Церсей. — Ратниците можем да нахраним в двора, ще сместим още няколко пейки в тронната зала за лордчетата и по-знатните рицари и ще предложим почетно място на принц Доран на подиума.
„Не и до мен“ бе посланието, което Тирион прочете в очите на Мейс Тирел, но владетелят на Планински рай не отговори, а само кимна сдържано.
— Навярно можем да преминем на по-приятни въпроси — заяви лорд Тивин. — Плодовете на победата чакат да бъдат разделени.
— Може ли да има нещо по-сладко? — рече Кутрето, който изгаряше от нетърпение да глътне собствения си плод — Харънхъл.
Всеки от лордовете изрази претенциите си: този замък и онова село, земя, реки, гори, настойничество над тези и онези невръстни дечица, останали без баща след боевете. За щастие тези плодове бяха обилни и сираци и замъци имаше за всички. Варис разполагаше със списъци. Четиридесет и седем по-дребни лордове и шестстотин и деветнайсет рицари бяха изгубили живота си под огненото знаме на Станис и неговия Господар на Светлината, наред с няколко хиляди обикновени ратници. Тъй като всички те попадаха в числото на предателите, наследниците им бяха лишени от наследство, а земите и замъците им бяха дарени на онези, които се бяха доказали по-верни.
Планински рай обра най-богатия урожай. Тирион изгледа шкембето на Мейс Тирел и си помисли: „Апетитът на тоя е неутолим.“ Тирел поиска земите и замъците на лорд Алестер Флорент, негов собствен знаменосец, направил непростимата грешка да подкрепи първо Ренли, а после Станис. Лорд Тивин му ги отстъпи с удоволствие. Цитаделата Бистра вода с всичките й прилежащи земи беше дарена на втория син на лорд Тирел, сир Гарлан, който жест само за миг го превърна във велик владетел. По-големият му брат, разбира се, оставаше наследник на самия Планински рай.
По-малки залъци бяха подарени на лорд Роуан и заделени за лорд Тарли, лейди Оукхарт, лорд Хайтауър и други неприсъстващи важни особи. Лорд Редвин помоли само за тридесетгодишно опрощение на данъците, наложени от Кутрето над плодородните лозя на Арбор и неговите винени фактории. След като го получи, той обяви, че е напълно задоволен, и предложи да поръчат буре кристално златно арборско за здравето на крал Джофри и на неговата мъдра и доброжелателна Ръка. При което Церсей изгуби търпение.
— Джоф има нужда от мечове, а не от тостове — отряза тя. — Кралството му все още е застрашено от алчни узурпатори и самозвани крале.
— Но не за дълго, според мен — каза мазно Варис.
— Остават още няколко въпроса, господа. — Сир Кеван прегледа бележките си. — Сир Адам е намерил няколко кристала от короната на Върховния септон. Изглежда сигурно, че крадците са счупили кристалите и са стопили златото.
— Нашият Небесен отец знае за греховете им и ще ги съди за всичко — рече благочестиво Върховният септон.
— Без съмнение — каза лорд Тивин. — Но все пак вие трябва да се появите с корона на кралската сватба. Церсей, събери златарите си, трябва да се погрижим за заместител. — Не дочака отговора й, а се обърна към Варис. — Донесения имаш ли?
Евнухът извади от ръкава си пергамент.
— При Пръстите са забелязали кракен. — Варис се изкиска. — Не е Грейджой, забележете, а истински кракен. Нападнал е китоловен кораб от Ибин и го е потопил. Има боеве при Каменна стълба — изглежда, започва нова война между Тирош и Лис. И двете страни се надяват да спечелят Мир за съюзник. Моряци от Нефритово море съобщават, че в Карт е отгледан триглав дракон и е чудото на града…
— Дракони и кракени не ме интересуват, ако ще да имат и по десет глави — каза лорд Тивин. — Твоите слухари случайно да са хванали дирите на сина на брат ми?
— Уви, нашият обичен Тирек съвсем изчезна, горкият ни млад храбрец. — Варис само дето не се задави от сълзи.
— Тивин — намеси се сир Кеван преди лорд Тивин да успее да изрази недоволството си, — някои от златните плащове, които дезертираха по време на битката, се връщат с мисълта отново да получат служба. Сир Адам иска да знае какво да прави с тях.
— Можеха да изложат на опасност живота на Джоф със своето малодушие — заяви Церсей. — Искам всички да се бъдат осъдени на смърт.
Варис въздъхна.
— Те със сигурност са заслужили смърт, ваша милост, никой не може да го отрече. Но все пак може би ще е по-благоразумно да ги изпратим в Нощния страж. От Вала напоследък получаваме обезпокоителни вести. Диваците са се размърдали…