— Диваци, кракени, дракони — изкиска се Мейс Тирел. — Е няма ли нещо не чак толкова обезпокоително?
Лорд Тивин не им обърна внимание, а каза:
— Дезертьорите служат най-добре за урок. Счупете им коленете с чукове и няма да бягат повече. Нито никой, който ги види да просят по улиците. — Огледа масата да види дали някой от лордовете ще посмее да му противоречи.
Тирион си спомни за гостуването си на Вала и за раците, които бе ял със стария лорд Мормон и командирите му. Спомни си също така и за страховете на Стария мечок.
— Бихме могли да счупим коленете на неколцина, за назидание. На онези, които убиха сир Джейслин например. Останалите можем да пратим в Тресавището. Но силите на Стража не достигат. Ако падне Валът…
— … диваците ще нахлуят в севера — довърши баща му — и Старките и Грейджоите ще се сдобият с още един враг, с който ще трябва да се борят. По всичко личи, че те не желаят повече да се подчиняват на Железния трон. Тогава с какво право очакват помощ от Железния трон? Така наречените крале Роб и Бейлон имат претенции за севера. Нека те да си го пазят, ако могат. А ако не, този Манс Райдър може дори да се окаже наш полезен съюзник. — Лорд Тивин погледна брат си. — Нещо друго има ли?
Сир Кеван поклати глава.
— Приключихме. Благородни господа, Негова милост крал Джофри желае да ви благодари за проявената мъдрост и добри съвети.
— Искам да си кажа няколко думи с децата си насаме — заяви лорд Тивин, докато другите ставаха да си тръгнат. — Ти също, Кеван.
Останалите съветници се сбогуваха покорно, като пръв напусна Варис, а последни — Тирел и Редвин. Когато в залата останаха само четиримата Ланистър, сир Кеван затвори вратата.
— Надзорник на хазната? — каза задавено Тирион. — Чие хрумване беше това, моля?
— На лорд Петир — отвърна баща му. — Но за нас ще е изгодно да държим хазната в ръцете на Ланистър. Ти помоли за важна работа. Да не би да се боиш, че си неспособен да се справиш със задачата?
— Не — каза Тирион. — Но се боя от клопка. Кутрето е коварен и амбициозен. Не му вярвам. Ти също не би трябвало да му вярваш.
— Той спечели Планински рай на наша страна… — намеси се Церсей.
— … и ти продаде Нед Старк, знам. И нас ще продаде точно толкова бързо. В коварни ръце монетата е не по-малко опасна от меча.
Чичо му Кеван го изгледа озадачен.
— Не и за нас, разбира се. Златото на Скалата на Кастърли…
— …се копае от земята. Златото на Кутрето е направено от въздух, с едно щракване на пръстите.
— Много по-полезна дарба от всички твои, скъпи братко — измърка Церсей със сладникаво зъл тон.
— Кутрето е лъжец…
— … и при това черен, казал гарванът на враната. Лорд Тивин плесна с длан по масата.
— Стига! Няма да търпя повече това безсмислено дърлене. И двамата сте Ланистър и ще се държите като такива.
Сир Кеван се окашля.
— Предпочитам Петир Белиш да властва в Орлово гнездо пред всички останали ухажори на лейди Лиза. Джон Ройс, Лин Корбрей, Хортън Редфорт… това са все опасни хора, всеки по своему. И горди. Кутрето може да е хитър, но той нито е от знатен род, нито е опитен във военното дело. Лордовете на Долината никога няма да приемат човек като него за свой суверен. — Погледна брат си и след като лорд Тивин кимна, продължи: — А освен това… лорд Петир продължава да демонстрира своята лоялност. Вчера например ни уведоми за заговора на Тирел да отведат тайно Санса Старк в Планински рай „на гости“ и там да я омъжат за най-големия син на лорд Мейс, Уилас.
— Кутрето ви е уведомил? — Тирион се наведе над масата. — А не нашият старши слухар? Много интересно.
Церсей погледна чичо им с неверие.
— Санса е моя заложница. Тя не може да отиде никъде без мое позволение.
— Ще трябва насила да го позволиш, ако лорд Тирел го поиска — изтъкна баща й. — Отказът ти ще означава, че изпитваме недоверие към него. Ще го приеме като обида.
— Нека. Какво ни интересува? „Проклета глупачка“ — помисли Тирион.
— Мила сестрице — заобяснява й той търпеливо, — ако обидиш Тирел, обиждаш Редвин, Тарли, Роуан и Хайтауър също така, и може би ще ги накараш да започнат да се чудят дали Роб Старк не отговаря повече на стремежите им.
— Няма да допусна розата и вълчището да легнат в едно ложе — заяви лорд Тивин. — Трябва да го предотвратим.