— Как? — попита Церсей.
— С брак. С твоя брак за начало.
Церсей можа само да зяпне. После бузите й почервеняха, все едно че й бяха ударили шамар.
— Не. Никога вече. Няма да го направя.
— Ваша милост — заговори вежливо кир Кеван, — вие сте млада жена, все още сте хубава и плодовита. Сигурен съм, че не искате да преживеете остатъка от живота си в самота. А един брак ще сложи край на всички тези приказки за инцест веднъж и завинаги.
— Докато стоиш неомъжена, позволяваш на Станис да разпространява тази отвратителна гадост — каза лорд Тивин на дъщеря си. — Трябва да имаш нов мъж, който да ти направи деца.
— Три деца са напълно достатъчни. Аз съм кралица на Седемте кралства, а не кобила за разплод! Аз съм кралицата регент!
— Ти си моя дъщеря и ще правиш каквото ти заповядам.
Тя стана.
— Няма да седя тук и да слушам тези…
— Ще седиш, ако искаш да имаш глас за следващия си съпруг — заяви спокойно лорд Тивин.
След като тя се поколеба и седна, Тирион разбра, че е загубила, въпреки че заяви високо:
— Няма да се омъжа повече!
— Ще се омъжиш и ще раждаш. Всяко дете, което родиш, все повече ще изобличава Станис в лъжа. — Очите на баща им сякаш я приковаха за стола. — Мейс Тирел, Пакстър Редвин и Доран Мартел са женени за по-млади жени, които най-вероятно ще ги надживеят. Жената на Бейлон Грейджой е стара и болнава, но такъв брак би ни обрекъл на съюз с Железните острови, а не съм сигурен дали това е най-разумният ни ход.
— Не — заяви с пребледнели устни Церсей. — Не, не и не. Тирион не можа да потисне усмивката, която изби на устните му при мисълта как натоварват на кораб сестричката му за Пайк. „Тъкмо когато се канех да се откажа от молитвите, някой мил бог ми дарява това.“
Лорд Тивин продължи:
— Оберин Мартел може да се окаже подходящ, но Тирелите ще го възприемат зле. Така че трябва да обмислим синовете. Предполагам, че не би възразила да те омъжим за по-млад от теб?
— Възразявам да ме омъжваш за когото…
— Обмислих близнаците на Редвин, Теон Грейджой, Куентин Мартел и още неколцина. Но нашият съюз с Планински рай се оказа мечът, който прекърши Станис. Би трябвало да го закалим и да го направим по-здрав. Сир Лорас облече бялото, а сир Гарлан е женен за онази от Фосоуей, но остава най-големият им син, момчето, което кроят да оженят за Санса Старк.
„Уилас Тирел.“ Тирион изпита злобно удоволствие от безпомощната ярост на Церсей.
— Това не беше ли недъгавият? — каза той. Баща им го смрази с поглед.
— Уилас е наследник на Планински рай. Според всички сведения той е кротък и възпитан младеж, обича да чете книги и да зяпа звездите. Увлича се също така по гледане на животни и притежава най-добрите породи кучета, соколи и коне в Седемте кралства.
„Съвършена двойка — каза си Тирион. — Церсей също се увлича по «гледане» на животни.“ Изпита съжаление към горкия Уилас Тирел и не знаеше дали да се смее на сестра си, или да я оплаче.
— Аз бих избрал наследника на Тирел — заключи лорд Тивин, — но ако предпочетеш друг, ще изслушам доводите ти.
— Много мило от твоя страна, татко — отвърна с ледена вежливост Церсей. — Много труден избор ми предлагаш. С кого ли да легна, с дъртия октопод или с недъгавия хлапак с кучетата? Ще ми трябват няколко дни да обмисля. Мога ли вече да си тръгвам?
„Ти си кралицата — дощя му се да й каже на Тирион. — Би трябвало той да иска разрешението ти.“
— Върви си — каза баща й. — Ще поговорим пак, като си овладееш нервите. Но не забравяй дълга си.
Церсей излезе, без да крие гнева си. „Но накрая все пак ще направи това, което й заповяда татко.“ Беше го доказала с Робърт. „Макар че трябва да се вземе предвид и Джайм.“ Брат им беше млад, когато Церсей се омъжи за пръв път; едва ли щеше толкова лесно да преглътне втори брак. Нещастният Уилас Тирел най-вероятно щеше да го сполети фаталният случай с „убождане от меч в корема“, което по-скоро щеше да вгорчи съюза между Планински рай и Скалата на Кастърли, отколкото да го заздрави. „Би трябвало да кажа нещо, но какво? Прощавай, тате, но тя иска да се ожени за братчето ни?“
— Тирион.
Той се усмихна примирено.
— Дали не чух херолдът да ме зове на арената?
— Курварството е твоята слабост — заяви баща му. — Но сигурно и аз съм виновен донякъде. След като си остана дребен като момче, взе забравям, че всъщност си възрастен мъж с всички мъжки потребности. Крайно време е да се ожениш.