Выбрать главу

„Бях женен, или го забрави?“ Устните на Тирион се изкривиха и звукът, който излезе от тях, беше наполовина смях, наполовина — ръмжене.

— Забавлява ли те перспективата за брак?

— Само представата какъв шибан младоженец ще изглеждам. — Една съпруга може би щеше да се окаже точно това, което му трябва. Ако му донесеше земи и замък, щеше да му осигури местенце на този свят, далече от двора на Джофри… както и от Церсей и баща им.

От друга страна, съществуваше и Шае. „Това няма да й хареса, колкото и да ми се кълне, че е доволна да си остане моето курве.“

Но това едва ли беше подходящият довод, който можеше да изтъкне на баща си, така че Тирион се намести на възглавничките и каза:

— Смяташ да ме ожениш за Санса Старк. Но няма ли Тирелите да приемат тази партия като враждебен акт, след като имат свои планове за момичето?

— Лорд Тирел няма да повдигне въпроса за малката Старк преди сватбата на Джофри. Ако Санса се венчае преди това, как биха могли да се обидят, след като дори не са ни намекнали за намеренията си?

— Точно така е — намеси се сир Кеван, — а всяка неприязън по този повод може да се смекчи с предложението на Церсей за техния Уилас.

Тирион потърка остатъка от носа си. Сърбеше нетърпимо.

— Негова милост кралското ни цирейче направи живота на Санса окаян от деня, в който баща й умря, а сега, след като тя най-сетне се отърва от Джофри, вие предлагате да се омъжи за мен. Струва ми се особено жестоко. Дори за теб, тате.

— Защо, да не би да се каниш да се държиш зле с нея? — Баща му беше по-скоро любопитен, отколкото загрижен. — Щастието на момичето не е моя грижа, не би трябвало да е и твоя. Съюзите ни на юг може да са здрави като Скалата на Кастърли, но остава да спечелим севера, а ключът към севера е Санса Старк.

— Тя е още дете.

— Сестра ти се кълне, че е разцъфтяла, а това я прави жена, годна за женитба. Ще трябва на всяка цена да отнемеш девствеността й, за да не може никой да твърди, че бракът не е консумиран. След това, ако предпочетеш да изчакаш година-две, преди отново да легнеш с нея, това ще си е в правото ти на съпруг.

„Шае е единствената жена, от която имам нужда сега — помисли той, — а Санса си е момиченце, каквото и да ми разправяш.“

— Ако целта ти е да я опазиш от Тирелите, защо просто не я върнеш на майка й? Може би това ще убеди Роб Старк да се преклони пред нас.

Лорд Тивин го изгледа навъсено.

— Изпратя ли я в Речен пад, майка й ще я задоми било за някой от Черен лес, или от Малистър, за да укрепи съюзите на сина си по Тризъбеца. Изпратим ли я на север, ще се омъжи за някой от Мандърли или от Ъмбър до един лунен кръг. В същото време тук в двора тя е не по-малко опасна, както го доказва тази работа с Тирелите. Трябва да бъде венчана за някой Ланистър, и то колкото може по-скоро.

— Мъжът, който се ожени за Санса Старк, може да претендира за Зимен хребет от нейно име — подхвърли чичо му Кеван. — Това не ти ли е хрумвало?

— Ако не искаш да вземеш момичето, ще я дадем на някого от братовчедите ти — каза баща му. — Кеван, Лансел укрепнал ли е достатъчно, за да са ожени, как мислиш?

Сир Кеван се поколеба.

— Ако заведем момичето до леглото му, би могъл да изрече думите… но да консумира, не… бих предложил някой от близнаците, но Старките ги държат в Речен пад. Държат също и Тион, момчето на Джена, иначе щеше да свърши работа.

Тирион ги остави да си изиграят играта. Знаеше, че е заради него. Санса Старк. Миличката, кротичка и сладко ухаеща Санса, която обичаше коприните, песните, добрите маниери и галантните стройни рицари с красиви лица. Имаше чувството, че отново е стъпил на онзи мост от разнебитени лодки и че палубата се обръща под краката му.

— Ти поиска да те възнаградя за усилията, които си положил в битката — напомни му строго лорд Тивин. — Това е шансът ти, Тирион, най-доброто, което би могъл да получиш някога. — Пръстите му нетърпеливо забарабаниха по масата. — Някога се надявах да оженя брат ти за Лиза Тъли, но Ерис назначи Джайм в кралската си гвардия преди нещата да се уредят. Когато предложих на лорд Хостър теб вместо него, той ми отговори, че иска цял мъж за дъщеря си.

„И я омъжи за Джон Арин, който можеше да й е дядо.“ Тирион беше по-склонен да благодари, отколкото да се сърди, предвид това, в което се беше превърнала Лиза Арин.

— Когато те предложих на Дорн, ми казаха, че предложението е оскърбително — продължи лорд Тивин. — След години получих подобни отговори от Джон Ройс и Лейтън Хайтауър. Накрая се унизих толкова, че предложих да вземеш момичето на Флорент, чийто цвят откъсна Робърт в брачното ложе на брат й, но баща й предпочете да я даде на един рицар от домашната си гвардия. Ако не искаш момичето на Старк, ще ти намеря друга жена. Все някъде из кралството ще се намери някой дребен лорд, който с радост би се лишил от една дъщеря, за да спечели приятелството на Скалата на Кастърли. Лейди Танда вече ми предложи Лолис…