Вратите на залата се отвориха с трясък и Черната риба нахлу с прогизнал от дъжда плащ. Последваха го ратниците на Тъли. Отвън мълниите трещяха в нощното небе и черен дъжд плющеше в камъните на Речен пад. Сир Бриндън свали мокрия си шлем и коленичи.
— Ваша милост — промълви той, но мрачният му тон говореше красноречиво.
— Ще изслушам сир Бриндън насаме, в залата за аудиенции. — Роб стана. — Джон, задръжте лорд Карстарк тук, докато се върна. Останалите седмина обесете.
— И мъртвите ли?
— Да. Не ще допусна тази гадост да мърси реките на дядо ми. Да нахранят враните.
Един от пленниците падна на колене.
— Милост, господарю! Аз не съм убил никого, само стоях при вратата и гледах за стражи.
Роб помисли за миг.
— Знаеше ли за намерението на лорд Рикард? Видя ли извадените ножове? Чу ли виковете, писъците, зова на децата за милост?
— Да, но не участвах. Само гледах, заклевам се…
— Лорд Ъмбър — каза Роб, — този само е гледал. Обесете го последен, за да може да види как умират другите. Майко, вуйчо. С мен, ако обичате.
Обърна се, а мъжете на Големия Джон обкръжиха пленниците и ги поведоха извън залата. Отвън гръмотевиците тътнеха, сякаш замъкът се срутваше над главите им. „Това ли е звукът на рухващо кралство?“ — зачуди се Кейтлин.
В залата за аудиенции беше тъмно, но поне тътенът на гръмотевиците се приглушаваше от дебелите стени. Един слуга им донесе светилник. Едмур седна, но стана, като видя, че другите останаха прави. Роб свали короната и я сложи на масата пред себе си.
Черната риба затвори вратата.
— Карстарките са си заминали.
— Всички? — Гняв ли беше стегнал гласа на Роб? Дори Кейтлин не беше сигурна.
— Всички бойци — отвърна сир Бриндън. — Останали са няколко лагерни жени и слуги с ранените. Разпитахме толкова, колкото трябваше, за да сме сигурни как точно е станало. Започнали са да си тръгват още с падането на нощта, измъквали са се по един — по двама отначало, а след това — на по-големи групи. Казали са на ранените и на слугите да поддържат огньовете, за да не забележи никой, че си отиват, но след като заваля, това вече е било без значение.
— Ще се прегрупират ли? Някъде далеч от Речен пад? — попита Роб.
— Не. Пръснали са се. Тръгнали са на лов. Лорд Карстарк се е заклел да даде ръката на девствената си дъщеря на всеки, било то знатен или не, който му донесе главата на Кралеубиеца.
„Богове милостиви!“ На Кейтлин й призля.
— Близо триста конници и два пъти повече коне. Стопили са се в нощта. — Роб разтри слепоочията си, където короната бе оставила отпечатък в меката кожа. — Загубили сме цялата конна сила на Кархолд.
„Загубена е заради мен. Заради мен, боговете дано ми простят.“ Макар да не беше воин, Кейтлин веднага осъзна капана, в който се бе озовал Роб. Засега той държеше речните земи, но кралството му бе обкръжено от врагове от всички страни освен от изток, където на орловия си трон седеше Лиза. Тризъбецът дори не беше безопасен, след като владетелят на Брода бе оттеглил съюза си. „А сега да изгубим и Карстарките…“
— Думичка за това не трябва да излезе от Речен пад — каза брат й Едмур. — Лорд Тивин ще… Ланистърите плащат дълговете си, те непрекъснато повтарят това. Майчице милостива, ако го научат…
„Санса.“ Кейтлин стисна толкова силно ръката си, че ноктите й се забиха в дланта.
Погледът, с който Роб изгледа вуйчо си, беше смразяващ.
— Освен в убиец, и в лъжец ли искате да ме превърнете, вуйчо?
— Не става дума за лъжа. Просто няма да казваме нищо. Ще заровим момчетата и ще си държим езиците зад зъбите, докато войната свърши. Вилем беше син на сир Кеван Ланистър и племенник на лорд Тивин. Тион беше на лейди Дженна и Фрей. Близнаците също не трябва да го научат, докато…
— Докато успеем да ги възкресим може би? — прекъсна го рязко Черната риба. — Истината вече е излязла с Карстарките, Едмур. Твърде късно е за такива игри.
— Дължа истината на бащите им — каза Роб. — И правосъдие. Него също им го дължа. — Взря се в короната си, в тъмния блясък на бронза, в кръга от железни мечове. — Лорд Рикард ме презря. Измени ми. Нямам никакъв избор, освен да го осъдя. Боговете само знаят какво ще направи пехотата на Карстарк с Рууз Болтън, когато чуят, че съм екзекутирал техния владетел като предател. Болтън трябва да бъде предупреден.