Джайм огледа невеселата картинка и гръмко запя.
— Девици шест се къпеха във бистрите води на езерото…
— Какво правиш? — скара му се Бриен.
— Пея. „Шестте девици в езерото“. Сигурен съм, че си я чувала. При това са били доста свенливи девици. Също като теб. Макар да се обзалагам, че са били малко по-хубавички.
— Млъкни — сопна се грозната мома с израз, който намекваше, че с радост би го хвърлила да плува при труповете.
— Моля те, Джайм — изхленчи братовчед му Клеос. — Лорд Мутън е васал на Речен пад, само това остава — да го изкараме от замъка му. А може и други врагове да се крият в развалините…
— Нейни или наши? Не е едно и също, братовчеде. Закопнял съм да видя дали брантията може да борави с този меч, дето си го носи.
— Ако не млъкнеш, няма да ми остане друг избор, освен да ти запуша устата, Кралеубиецо.
— Махни ми оковите и ще се правя на ням чак до Кралски чертог. Няма ли да е най-честно така, пачавро?
— Бриен! Казвам се Бриен! — Три врани плеснаха с криле и се вдигнаха във въздуха, подплашени от гласа й.
— Искаш ли да се изчипкаме, Бриен? — Той се засмя. — Нали си ни девица, ето ти го и езерото. Ще ти измия гърба. — Често миеше гърба на Церсей, когато бяха деца в Скалата на Кастърли.
Грозната мома обърна коня си и подкара в тръс. Джайм и сир Клеос я последваха и скоро оставиха зад гърба си пепелищата на Девичето езеро. След около половин миля зеленината отново изпълзя на бял свят. Джайм се зарадва. Изгорените земи твърде много му напомняха за Ерис.
— Поведе ни по пътя за Дъскъндейл — промърмори сир Клеос. — Щеше да е по-безопасно да вървим покрай брега.
— По-безопасно, но по-бавно. Аз съм за Дъскъндейл, братовчед. Компанията ти взе да ми омръзва. — „Може да си половин Ланистър, но доста отстъпваш на сестричката ми.“
Никога не бе понасял да е разделен за дълго от сестра си. Още като деца се гушваха и заспиваха с преплетени ръце. „Още в утробата.“ Дълго преди разцъфването на сестра му и неговото съзряване като мъж бяха виждали кобили и жребци по поляните и кучета и кучки в кучкарниците, и си бяха играли на същото. Веднъж майчината им слугиня ги беше хванала… не помнеше какво точно правеха, но каквото и да беше, лейди Джоана се ужаси. Изгони слугинята, премести спалнята на Джайм в другия край на Скалата на Кастърли, постави страж пред вратата на Церсей и им каза никога повече да не правят „онова нещо“, иначе нямало да й остане друг избор, освен да каже на лорд баща им. Но не им се наложи дълго да треперят от страх. Скоро след това тя почина — при раждането на Тирион. Джайм много смътно си спомняше майка си.
Станис Баратеон и Старките в края на краищата може би му бяха направили добро. Бяха пръснали приказката за техния инцест из целите Седем кралства, така че не бе останало нищо за криене. „Защо ли да не се оженя открито за Церсей и да деля всяка нощ ложето й? Драконите нали се женеха за сестрите си.“ Септони, лордове и простолюдие си бяха затваряли очите за нравите на Таргариените стотици години, спокойно можеха да направят същото и за дома Ланистър. Това можеше да осуети претенциите на Джоф за короната, разбира се, но в края на краищата мечовете бяха спечелили Железния трон за Робърт и мечовете щяха да го задържат за Джофри, все едно от кое семе се беше пръкнал. „Него можем да оженим за Мирцела, след като върнем Санса Старк на майка й. Така ще покажем на поданиците, че Ланистърите стоят над законите, като боговете и като Таргариените.“
Джайм беше решил, че ще върнат Санса, както и по-малкото момиче, стига да се намереше. Не че толкова държеше да си върне изгубената чест, но представата, че ще удържи на думата си, когато всички очакват поредното вероломство, го забавляваше безкрайно.
Подминаваха отъпкани житни нивя и една дълга ниска каменна стена, когато Джайм чу зад гърба си тихото звънване на тетиви, сякаш излиташе ято птици.
— Наведете се! — извика той и се прилепи към шията на коня. Той изцвили и се вдигна на задните си крака, когато една от стрелите го улучи в задницата. Изсвистяха още стрели. Джайм видя как сир Клеос се килна на седлото, после увисна — кракът му се бе заплел в стремето. Конят му се втурна напред. Фрей завика и главата му заподскача по земята.
Неговият кон изцвили от болка. Джайм се обърна да погледне за Бриен. Все още беше на коня си, една стрела стърчеше от гърба й и друга — забита в крака й, но тя като че ли не ги усещаше. Видя я как измъква меча си и обръща коня, търсейки стрелците.