Стъписаната Бриен най-сетне успя да каже:
— Имам сто сребърни елена…
— Ще ги вземем за начало, милейди — каза един тънък и бледокож като мъртвец мъж в изтъркано кожено наметало.
— А после ш’ти вземем катерицата между краката — каза безносият. — Не може да е толкоз грозна като другото по тебе.
— Обърни я и я оправи отзаде, Рордж — подкани го един дорнец с копие в ръка и с увит около шлема му червен копринен шал. — Така поне няма да й гледаш лицето.
— Да бе, и да не може тя да ми гледа лицето? — рече безносият и другите се разсмяха.
Колкото и грозна и опърничава да беше пачаврата, заслужаваше малко по-добра съдба от това да я насили най-гнусната банда изроди като тези.
— Кой командва тук? — извика строго Джайм.
— Аз имам честта, сир Джайм. — Очите на „мъртвеца“ плуваха в червени кръгове, косата му беше рядка. По бледата кожа на ръцете и лицето му изпъкваха тъмносини вени. — Урсвик съм аз. Викат ми Урсвик Верния.
— Знаеш кой съм?
Наемникът кимна.
— С една брада и бръсната глава не можеш измами Храбрата дружина.
„Кървавите глумци.“ За Джайм тази сган беше толкова ненужна, колкото Грегър Клегейн или Амори Лорч. „Псета“, така ги наричаше баща му и ги използваше точно като псета, да гонят плячката му и да всяват страх в сърцата.
— Щом ме знаеш, Урсвик, сигурно знаеш, че ще си получиш възнаграждението. Един Ланистър винаги си плаща дълговете. Колкото до пачаврата, тя е от знатен род и струва висок откуп.
Другият килна глава.
— Тъй ли? Какъв късмет!
Нещо измамно имаше в усмивчицата, която се плъзна по устните му, и то никак не се хареса на Джайм.
— Чу ме. Козела къде е?
— На няколко часа оттук. Ще остане доволен като ви види, не се съмнявам, но аз не бих го нарекъл „козел“ в очите. Лорд Варго много се докача на чест.
„Че откога се е сдобил с чест тоя фъфлещ дивак?“
— Със сигурност ще си го спомня, като го видя. Лорд на какво?
— На Харънхъл. Обещаха му го.
„Харънхъл? Ума ли си е изгубил баща ми?“ Джайм вдигна ръце.
— Тия железа да ми ги свалите.
Кикотът на Урсвик изпращя като сух пергамент. „Нещо тук наистина не е наред.“ Джайм не издаде тревогата си, а само се усмихна.
— Нещо смешно ли казах? Безносият се ухили.
— Ти си смешното. Най-смешното нещо, което съм виждал, откакто Хапката сдъвка ненките на оная септа.
— Двамата с баща ти изгубихте доста битки — подхвърли дорнецът. — Наложи се да сменим лъвските кожи с вълчи.
Урсвик вдигна ръце.
— Тимеон иска само да каже, че Храбрата дружина вече не сме наети към дома Ланистър. Сега служим на лорд Болтън и на краля на Севера.
Джайм му отвърна с хладна, презрителна усмивка.
— А някои казват, че моята чест била лайняна.
Думите му явно обидиха Урсвик. По негов знак двама от Глумците хванаха Джайм за мишниците, а Рордж го удари със стоманения си юмрук в корема. Той се преви на две, изпъшка и чу вика на пачаврата:
— Спрете, той трябва да остане цял! Лейди Кейтлин ни изпрати за замяна на пленници! Той е под моята закрила!
Рордж отново го удари и изкара въздуха от дробовете му. Бриен скочи към меча си, паднал на дъното на потока, но Глумците я изпревариха преди да го докопа. Колкото и да беше силна, четирима успяха да я укротят.
Когато свършиха, лицето й беше толкова подуто и окървавено, колкото сигурно беше и неговото. Бяха й избили и два зъба, от което външността й съвсем не стана по-приемлива. Повлякоха двамата си пленници към дърветата при конете. Бриен накуцваше заради раната в бедрото, която Джайм й бе нанесъл във водата. Той изпита жалост към нея. Не се съмняваше, че ще й отнемат проклетата девственост още тази нощ. Пръв щеше да е онзи, безносият изрод, а след него щяха да се изредят и другите.
Дорнецът ги овърза гръб в гръб на коня на Бриен, докато другите Глумци събличаха сир Клеос, за да си разделят вещите му. Рордж си задържа окървавеното му палто със знаковете на Ланистър и Фрей. Стрелите бяха оставили дупки по лъвовете, както и по кулите.
— Дано си доволна, грозло — прошепна Джайм на Бриен. Кръвта го задави и той я изхрачи. — Ако ми беше оставила оръжието, нямаше да ни спипат. — Тя не отвърна. „Опърничава е като свиня, кучката му с кучка — помисли той. — Но че е храбра, храбра е.“ Не можеше да й го отрече. — Тази нощ като спрем, на стан, ще те насилят, и то неведнъж — предупреди я той. — Разумно ще е да не им се опъваш. Ако почнеш да се бориш с тях, ще загубиш още зъби.