— Връзвайте конете и нагоре — каза Том.
Изкатериха се до едно селце, скрито по по-високите клони — лабиринт от висящи въжени мостчета и покрити с мъх къщурки, прикрити зад стените от червени и златни листа, и ги отведоха при Господарката на листата — тънка като клечка белокоса жена, облечена в груба конопена риза.
— Есента дойде и не можем да се задържим дълго тук — каза тя. — Преди девет дни по пътя за Хейфорд минаха вълци. Ако им беше хрумнало да погледнат нагоре, щяха да ни видят.
— Не си ли виждала лорд Берик? — попита Том Седемте струни.
— Умрял е — отвърна уморено старицата. — Планината го хванал, забил кама в окото му. Каза ни го един от просещите братя. Той пък го чул от човек, който го видял с очите си.
— Стара приказка е туй, и лъжлива — каза Лим. — Господаря на мълниите не мож’ го уби лесно. Сир Грегър може да му е извадил окото, ама от туй човек не умира. Джак може да ти го каже.
— Е, аз поне не умрях — рече едноокият Джак Късмета. — Баща ми умря и още как, управителят на лорд Пайпър го уби, брат ми Уат го пратиха на Вала, а другите ми братя ги изтрепаха Ланистърите. Едно око е нищо.
— Заклевате ли се, че не е умрял? — Старата жена стисна ръката на Лим. — Благословен да си, Лим, това е най-добрата вест, която съм чула от половин година. Воинът да го пази дано, и червения жрец също.
На следващата нощ си намериха подслон под развалините на една разнебитена септа в изгорялото село Салиданс. Само парчетии бяха останали от стъклата на прозорците, а старият септон, който ги посрещна, им се оплака, че плячкаджиите обрали дори скъпите роби на Майката, позлатения светилник на Старицата и сребърната корона на Отеца.
— Отсякоха и гърдите на Майката, макар че бяха дървени — изплака той. — И очите, очите бяха от нефрит, лапис и бисери, изчегъртаха ги с ножове. Дано им прости Майчицата небесна.
— Чия работа е туй? — попита Лим Лимоновия плащ. — На глумците ли?
— Не — отвърна старецът. — Северняци бяха. Диваци, дето почитат дървета. Казаха, че търсели Кралеубиеца.
Аря го чу и прехапа устна. Усети, че Джендри я гледа, и това я ядоса и засрами.
В пещерата под септата сред паяжини, корени и строшени бурета се бяха приютили десетина души, но и те не знаеха нищо за Берик Дондарион. Нищо не знаеше дори водачът им, който носеше почерняла от сажди броня и назъбена мълния на плаща си. Когато Зелената ръка забеляза, че Аря го е зяпнала, се засмя и каза:
— Господарят на мълниите е навсякъде и никъде, мършава катеричке.
— Не съм катеричка — отвърна тя. — И скоро ще стана жена. Ще стана на единайсет.
— Гледай аз да не се оженя за теб тогаз! — Посегна да я щипне под брадичката, но Аря плесна тъпата му ръка.
Същата нощ Лим и Джендри се заиграха на плочки с домакините им, а Том Седемте струни изпя една тъпа песен за Бен Големия корем и гъската на Върховния септон. Ангай разреши на Аря да се пробва с дългия му лък, но колкото и да си хапеше устната, тя не можа да го изпъне.
— На вас ви трябва по-малък лък, милейди — каза й стрелецът с луничавото лице. — Ако в Речен пад се намери здраво дърво, може да ви направя.
Том го чу и прекъсна песента си.
— Ти си глупак, Стрелецо. Ако идем в Речен пад, то ще е само за да й вземем откупа, няма да имаш време да седиш и да правиш лъкове. Да си благодарен, ако те пуснат да си идеш с цяла кожа. Лорд Хостър е почнал да беси разбойници преди ти да почнеш да си бръснеш брадата. А и онзи негов син… на човек, който не обича песните, не можеш да разчиташ, така знам аз.
— Не музиката мрази той — каза Лим. — Тебе мрази, тъпако.
— Да, ама няма причина. Оная пачавра искаше да го направи мъж. Аз ли съм виновен, че толкова се напи, че не можа да свърши работата?
Лим изсумтя през счупения си нос.
— Ти ли направи песен от това, или някой друг проклет задник, влюбен в собствения си глас?
— Ама аз я изпях само веднъж — възрази Том. — И кой може да каже, че е точно за него? Беше песен за една риба.
— Клюмнала риба — изсмя се Ангай.
Аря не я интересуваха тъпите песни на Том, затова се обърна към Харвин.
— Какво искаше да каже той за откупа?
— Страшно ни трябват коне, милейди. Брони също. Мечове, щитове, копия. Всичко, което може да се купи с пари. А, и семе за посев също. Зимата иде, нали? — Харвин я пипна под брадичката. — Нищо де, няма да си първата златна особа, която връщаме за откуп. Нито последната.