„Не съм лейди — искаше й се да й каже Аря, — вълчица съм аз.“
— Не зная коя си, дете — каза жената, — и може би така е най-добре. Боя се, че си важна особа. — Тя приглади яката. — Във времена като тези е по-добре да си незначителен. Де да можех да те задържа тук при мен. Но това сигурно няма да е безопасно. Имам си стени, но малко са ми хората, които да ги държат — въздъхна тя.
Вечерята беше поднесена в залата. Аря бе изкъпана и най-прилежно сресана и облечена. Джендри само я погледна и се разсмя толкова силно, че виното излезе през носа му; Харвин го плесна през ухото. Храната беше проста, но насищаше: овче с гъби, кафяв хляб, яхния с грах, печени ябълки и кашкавал. След като разчистиха блюдата и слугите излязоха, Зелената брада сниши глас и попита дали нейно благородие има някаква вест за Господаря на мълниите.
— Вест? — Тя се усмихна. — Та те бяха тук няма и преди два дни. С още дузина мъже, караха овце. Едва повярвах на очите си. Торос ми даде от благодарност цели три. Едната я изядохме току-що.
— Торос е пасъл овци? — Ангай се изсмя гръмко.
— Признавам, че гледката бе много странна, но Торос твърдеше, че като жрец знаел как да води стадо.
— Тъй-тъй, и да стриже знае той — изкиска се Лим Лимоновия плащ.
— Някой би могъл да направи от това една хубава песен. — Том дръпна струните на дървената си лютня.
Лейди Малък лес го изгледа изпепеляващо.
— Някой, който не римува „половница да ударим“ с „Дондарион“, може би. И който не пее „Легни ми, малко моме, в тревица“ на всяко девойче из околностите и после го оставя с издуто коремче.
— Беше „Дай ми да изпия хубостта ти“ — защити се обиден Том, — и всички девойчета я слушаха с радост. Спомням си и една знатна дама сред тях. Свиря, за да радвам.
Ноздрите й настръхнаха.
— В речните земи е пълно с девици, които си „зарадвал“. Човек би помислил, че голям мъж като теб ще знае да си хвърля семето на коремите им. Скоро ще те нарекат Том Седемте сина.
— Между другото — отвърна Том, — седемте отдавна съм ги надхвърлил. И много са си добри момчетата, с гласове като на славеи. — Темата явно не го обиждаше.
— Негово благородие каза ли накъде тръгва, милейди? — подпита Харвин.
— Лорд Берик никога не споделя плановете си, но край Каменната септа и гората Три петака цари глад. На ваше място бих го потърсила там. — Тя отпи от виното. — Да ви кажа, и по-лоши гости ме навестяват напоследък. Една глутница вълци виха пред вратите ми. Мислеха, че съм прибрала тук Джайм Ланистър.
Том спря да подрънква.
— Значи е вярно, че Кралеубиеца отново е на свобода? Лейди Малък лес го изгледа строго.
— Не мисля, че щяха да го търсят, ако лежеше окован в Речен пад.
— Какво им каза милейди? — попита Джак Късмета.
— Ами, че сир Джайм го държа гол в леглото си, но много съм го изтощила и не може да слезе. Един от тях има нахалството да ме нарече „лъжкиня“. Погълчахме се и ги изгонихме. Мисля, че тръгнаха за падината Черно дъно.
Аря се размърда неспокойно на стола си.
— Какви северняци бяха тези, дето дойдоха да търсят Кралеубиеца?
Лейди Малък лес, изглежда, се изненада от това, че е проговорила.
— Не си казаха имената, дете, но носеха черно, със знак бяло слънце на гърдите.
Бяло слънце на черно беше знакът на лорд Карстарк. „Били са хора на Роб“ — помисли Аря. Зачуди се дали още са наблизо. Ако можеше да се измъкне от разбойниците и да ги намери, те сигурно щяха да я заведат при майка й в Речен пад…
— Казаха ли как е избягал Кралеубиеца? — попита Лим.
— Да — отвърна лейди Малък лес. — Не че им повярвах и една дума. Твърдяха, че лейди Кейтлин лично го освободила.
Това толкова стресна Том, че той скъса една струна.
— Хайде де — каза той. — Пълна лудост.
„Не е вярно — помисли Аря. — Не е възможно да е вярно.“
— Аз помислих същото — каза лейди Малък лес. В този момент Харвин се сети за Аря.
— Този раагонор не е за ушите ви, милейди. Не, искам да чуя.
Но разбойниците бяха непреклонни.
— Хайде, катеричке — подкани я Зелената брада. — Бъди добра лейди и си пот рай малко в двора, докато възрастните си поговорят. Марш!
Аря закрачи сърдито и щеше да тръшне вратата, ако не беше толкова тежка. Над Жълъдов замък се беше спуснал мрак. По стените горяха няколко факли, но това беше всичко. Портите на малкия замък бяха затворени, и залостени. Знаеше, че бе обещала на Харвин да не се опитва повече да бяга, но това бе преди да започнат да говорят лъжи за малка ц.