Някои от войниците бяха високи, други — ниски. Възрастта им беше от четиринадесет до четиридесет години. Бузите им бяха гладки, а очите едни и същи, все едно дали бяха черни, кафяви, сини, сиви или кехлибарени. „Те са като един и същ мъж“ — помисли Дани, но веднага си спомни, че всъщност те не са никакви мъже. Неопетнените бяха евнуси — от първия до последния.
— Защо ги режете? — запита тя Кразнис с помощта на младата робиня. — Истинските мъже са по-силни от евнусите, както съм чувала много пъти.
— Един евнух, който е изрязан млад, никога няма да притежава грубата сила на някой от вашите вестерошки рицари, наистина — каза Кразнис мо Наклоз след като му преведоха въпроса. — Един бик също е силен, но бикове умират всеки ден в бойните ями. Само преди три дни едно деветгодишно момиче уби бик в бойната яма на Джотиел. Кажи й, че Неопетнените притежават нещо повече от сила. Те имат дисциплина. Да, ние се бием по обичая на Старата империя. Те са възродените ненакърними легиони на Древен Гхиз, абсолютно изпълнителни, абсолютно верни и абсолютно безстрашни.
Дани изслуша превода търпеливо.
— Дори най-смелите мъже се страхуват от смъртта и изтезанията — каза Арстан, когато момичето свърши.
Като чу превода, Кразнис отново се усмихна.
— Кажи на дъртака, че мирише на пикня и че ако не е тоягата му, ще падне.
— Наистина ли, ваша чест? Той я сръга с бича.
— Не, разбира се, ти момиче ли си, или коза, да ме питаш такива глупости? Кажи, че Неопетнените не са хора. Кажи, че смъртта за тях не значи нищо, а изтезанията — съвсем нищо. — Той спря пред един здравеняк с външност на лхазарянин, плесна го рязко с бича и остави кървава резка по гладката му бронзова буза. Евнухът примига, но си остана мирно, макар лицето му да закърви. — Още искаш ли?
— Ако благоволи ваша чест.
Трудно беше да се преструва, че не разбира. Дани докосна ръката на Кразнис преди той да вдигне отново бича.
— Кажи на добрия си господар, че разбирам колко силни са неговите Неопетнени и колко храбро понасят болка.
След като изслуша валирианските думи, Кразнис се изкиска.
— А ти кажи на тая невежа западняшка курва, че храбростта няма нищо общо с това.
— Добрият господар казва, че това не е храброст, ваша милост.
— Кажи й да си отвори мръснишките очи.
— Той ви моли да наблюдавате внимателно, ваша милост. Кразнис пристъпи пред следващия евнух в редицата, висок младеж със сини очи и светла коса на лисенец.
— Меча ти — каза му той. Евнухът коленичи, извади оръжието от ножницата и му го подаде с дръжката напред. Беше къс меч, направен повече за мушкане, отколкото за сеч, но изглеждаше остър като бръснач. — Стани — заповяда Кразнис.
— Ваша чест. — Евнухът се изпъна мирно, а Кразнис мо Наклоз плъзна бавно меча по торса му, оставяйки тънка червена резка през корема и между ребрата му. След това заби острието под широката розова цицка и започна да я реже.
— Какво прави? — попита слисана Дани, когато кръвта потече по гърдите на младежа.
— Кажи й на кравата да спре да мучи — каза Кразнис, без да дочака превода. — Това няма да му навреди. Мъжете нямат нужда от цици, евнусите — още по-малко. — Връхчето на гърдата увисна на отрязаната ивица кожа. Той го отсече и го тръсна върху тухлената настилка, оставяйки кръгла като червено око рана, от която обилно затече кръв. Евнухът не помръдна, докато Кразнис не му подаде меча, с дръжката напред. — Дръж, с теб приключих.
— Този е щастлив, че ви служи. Кразнис се обърна към Дани.
— Както виждаш, не усещат болка.
— Но как е възможно? — запита тя с помощта на преводачката.
— От Виното на храбростта е — бе отговорът, който получи. — Всъщност то не е никакво вино. Прави се от отровна отвара на беладона, ларви на муха кръвопиец, корен от черен лотос и още много тайни неща. Пият го с всяко ядене от деня, в който ги изрежат, и с всяка следваща година усещат все по-малко и по-малко. Това ги прави напълно неустрашими в битка. Нито могат да бъдат подложени на мъчения. Кажи на дивачката, че с Неопетнените нейните тайни са в пълна сигурност. Може да ги поставя да пазят съветите й и дори спалнята й, без да се тревожи, че някой ще подслуша.