Зад гравираната дървена врата на капитанската каюта трите й дракона бяха неспокойни. Дрогон вдигна глава и изпищя, от ноздрите му изригна бял дим, а Визерион плесна с криле и се опита да кацне на рамото й, както го правеше, докато беше по-малък.
— Не — каза Дани и се опита нежно да го отблъсне. — Вече си много голям за това, миличък. — Но драконът уви белозлатата си опашка около ръката й, зарови нокти в тънката тъкан на ръкава и ги стисна. Безпомощна, тя се отпусна в голямото кожено кресло на Гролео и се изкикоти.
— Подивяха, докато ви нямаше, халееси — каза Ирри. — Визерион изподраска вратата, виждате ли? А Дрогон се измъкна, когато робовладелците дойдоха да ги видят. Хванах го за опашката да го задържа, но той се обърна и ме ухапа. — Показа на Дани раната от зъбите му на дланта си.
— Опита ли се някой от тях да си отвори път с огън? — Това най-много плашеше Дани напоследък.
— Не, халееси. Дрогон блъвна малко огън, но във въздуха. Робовладелците се побояха да го приближат.
Тя целуна ръката на Ирри там, където я беше ухапал Дрогон.
— Съжалявам, че те е наранил. Драконите не могат да стоят затворени в малка корабна каюта.
— В това нещо драконите са като конете — каза Ирри. — Както и ездачите. Конете долу цвилят, халееси, и ритат дървените стени. Чувам ги. А Джикуи казва, че старите жени и малките деца пищят и плачат, когато ви няма. Не им харесва тази водна кола. Не обичат черното солено море.
— Знам — каза Дани. — Знам.
— Тъжна ли е моята халееси?
— Да — призна Дани. „Тъжна и отчаяна.“
— Може ли да задоволя халееси? Дани се дръпна от нея.
— Не. Ирри, не трябва да правиш това. Онова, което се случи онази нощ, когато се събуди… ти не си креватна робиня, аз те освободих, забрави ли? Ти…
— Аз съм слугиня на Майката на драконите — каза момичето. — За мен е голяма чест да задоволя моята халееси.
— Не го искам — настоя тя. — Не искам. — Обърна се рязко. — Сега ме остави. Искам да остана сама. Да помисля.
Когато се върна на палубата, здрачът над водите на Робския залив бе започнал да се сгъстява. Тя застана на перилото и се загледа към Ащапор. „Оттук изглежда почти красив“ — помисли си. Звездите изгряваха, светваха и копринените фенери долу, точно както я беше уверила малката преводачка на Кразнис. Тухлените пирамиди сияеха окъпани в призрачни светлини. „Но долу е тъмно, по улиците, площадите и бойните арени. А най-тъмно е в бараките, където някое момченце храни с останки от дажбата си паленцето, което са му дали, след като са му отнели мъжеството.“
Чу зад себе си тихи стъпки.
— Халееси. — Неговият глас. — Може ли да говоря откровено? Дани не се обърна. Точно сега, ако го погледнеше, нямаше да го понесе. Ако го погледнеше, като нищо щеше да го зашлеви отново. Или да заплаче. Или да го целуне. Без изобщо да разбере кое е правилно и кое грешно, и кое — чиста лудост.
— Кажете каквото искате, сир.
— Когато Егон Дракона стъпил на брега на Вестерос, кралете на Долината, на Скалата и на Предела не се втурнали презглава да му връчат короните си. Ако държите да седнете на неговия Железен трон, трябва да го спечелите също като него, със стомана и драконов огън. А това означава, че ръцете ви ще плувнат в кръв, преди всичко да свърши.
„Кръв и огън“ — помисли Дани. Думите на дома Таргариен. Беше го знаела през целия си живот.
— Кръвта на враговете си ще пролея с радост. Кръвта на невинните е нещо друго. Осем хиляди евнуси ми предлагат. Осем хиляди мъртви бебета. Осем хиляди удушени кучета.
— Ваша милост — каза Джора Мормон, — видях Кралски чертог след Погрома. Него ден също бяха изклани бебета, както и старци, и деца, играещи по улиците. Изнасилените жени нямаха чет. У всеки мъж живее един див звяр и когато връчиш на този мъж меч или копие и го изпратиш на война, звярът се пробужда. За да се пробуди, достатъчна е миризмата на кръв. Но никога не съм чувал тези Неопетнени да са насилвали, нито да са подлагали някой град на сеч, нито да плячкосват дори, освен при изричната заповед на онези, които са ги командвали. Може да са от тухла, както казвате, но ако ги купите, то оттук нататък единствените кучета, които ще убият, ще са онези, които вие поискате да умрат. А доколкото помня, има някои псета, които искате да умрат.