Горещата баница погледна реката.
— Не ми изглежда толкова малка. Джендри също се мръщеше.
— Виж, тази, дето сочиш, се влива в друга.
— Голяма върбица — разчете тя.
— Добре де, Голяма върбица. Виж, Голяма върбица се влива в Тризъбеца, значи можем по едната да стигнем до другата, но трябва да тръгнем по течението, не срещу него. Освен ако тази река тук не е Малка върбица, ако ей тази, другата…
— Скоклив бързей — прочете Аря.
— Виж, той извива и се стича към езерото, обратно при Харънхъл. — Джендри проследи с пръст кривата линия.
Горещата баница се ококори.
— Не! Върнем ли се, ще ни убият!
— Трябва да разберем коя река коя е — заяви упорито Джендри. — Трябва някак да разберем.
— Да, ама не можем. — Вярно, че на картата имаше изписани имена, но нямаше как да се ориентират. — Няма да вървим нито нагоре, нито надолу по течението — реши тя и нави картата. — Ще я минем и ще продължим на север.
— Конете могат ли да плуват? — попита недоверчиво Баницата. — Изглежда дълбоко, Ари. Ами ако има змии?
— А дали вървим на север? — попита Джендри. — Всички тези хълмове… ако сме обърнали назад…
— Мъхът по дърветата… Той й посочи близкото дърво.
— Мъхът по това дърво е от трите страни, а на другото няма никакъв мъх. Може да сме се объркали и просто да обикаляме в кръг.
— Може — каза Аря, — но все едно ще премина реката. Вие можете да дойдете с мен или да останете тук. — Метна се на седлото, без повече да ги поглежда. Ако не искаха да продължат с нея, да си търсят сами Речен пад, макар че най-вероятно Глумците щяха да ги намерят преди това.
Наложи се да продължи близо половин миля по брега, докато намери място, където й се стори, че има брод. Но кобилата нагази във водата доста неохотно. Реката, каквото и да й беше името, течеше кафява и бърза, а в най-дълбокото по средата на коритото водата стигна до корема на животното. Ботушите на Аря се напълниха с вода, но тя все пак успя да излезе на отсрещния бряг. Чу плясъци отзад и боязливото цвилене на една от кобилите. „Тръгнаха все пак. Добре.“ Обърна се и загледа как момчетата се борят с бързея. Най-сетне излязоха при нея, целите мокри.
— Не е Тризъбеца — каза тя. — Сигурна съм.
Следващата река се оказа по-плитка и по-лесна за преминаване. Тя също не беше Тризъбеца и никой не се опита да спори, като им каза, че трябва да я преминат.
По здрач спряха, та конете да отпочинат, и похапнаха хляб и сирене.
— Мокър съм и ми е студено — оплака се Горещата баница. — Вече сме много далеко от Харънхъл, сигурен съм. Можем да си напалим огън…
— Не! — казаха в един глас Аря и Джендри. Горещата баница трепереше. Аря изгледа Джендри накриво. „Каза го с мен, както Джон в Зимен хребет.“ Джон Сняг й липсваше най-много от братята й.
— Не можем ли да поспим поне? — примоли се Горещата баница. — Толкова се уморих, Ари, и задникът ми се натърти. Май са ми излезли мехури.
— Ако те хванат, ще ти излязат повече — каза тя. — Трябва да продължим. Никакво спиране.
— Но вече е тъмно, а и луната не се вижда.
— Качвай се на коня.
Аря бавно продължи напред, но скоро усети, че умората притиска и нея. Имаше нужда от сън не по-малко от Баницата, но не смееше да спре. Ако заспяха, можеха да се събудят обкръжени от Варго Хоут, Шагуел Шута, Верния Урсвик, Рордж, Хапката, септон Ът и всички останали негови чудовища.
Но след още малко движението на кобилата й подейства толкова успокоително, като бебешка люлка, че Аря усети как клепачите й натежават. Притвори ги само за миг и отново ги отвори широко, стресната. „Не мога да заспя — изкрещя си тя наум, — не мога, не мога!“ Срита кобилата и подкара в тръс. Но нито тя, нито конят можеха да издържат на скоростта и само след няколко мига отново тръгнаха в бавен ход, а след още няколко очите й отново се затвориха. Този път не се отвориха толкова бързо.
А когато се отвориха, тя видя, че кобилата е спряла и поска туфа трева, а Джендри я разтърсва за рамото.
— Заспа — каза й той.
— Само да ми отпочинат очите.
— Доста си почиваха. Конят ти обикаляше в кръг, но чак когато спря, разбрах, че си заспала. Горещата баница също закъса: набута се в един клон, падна и така се развика, че би трябвало да го чуеш. Но и това не можа да те събуди. Трябва да спреш и да поспиш.
— Мога да продължа, докато и вие можете. — Тя се прозя.