Санса зяпна, после затвори уста. Чувстваше се точно като риба ДУЙ.
— Тирелите могат да докажат родословието си чак до Гарт Зелената ръка — беше най-подходящото, което й хрумна.
Кралицата на тръните изсумтя.
— Могат, да. Както и Флорентите, и Роуаните, и Оукхарт, и половината знатни домове на юга. Гарт, казват, обичал да си посява семето в плодородна почва. Не бих се учудила, ако не само ръцете му са били зелени.
— Санса — намеси се лейди Алери, — сигурно вече си прегладняла. Какво ще кажеш да хапнем малко печено глиганско и лимонови кексчета?
— Лимоновите кексчета са ми любимите — призна Санса.
— Това го разбрахме — заяви лейди Олена, която явно нямаше да позволи да я накарат да млъкне. — Онова същество Варис, изглежда, смяташе, че трябва да сме му благодарни за информацията. Честно казано, никога не ми е било ясно какъв е смисълът от един евнух. Според мен те са си жалки мъже, само дето са им отрязали полезните части. Алери, ще ги накараш ли най-после да я донесат тази храна, или си решила да ме умориш от глад? Ела, Санса, седни тук до мен, аз не съм такава досадница като останалите. Надявам се, че обичаш глупците.
Санса приглади полите си и седна.
— Мисля… глупците ли, милейди? Имате предвид… с пъстрите дрехи?
— С пера в нашия случай. А ти за какво помисли, че говоря? За сина си? Или за тези хубави дамички? О, не се изчервявай, с тази своя коса ще заприличаш на нар. Всички мъже са глупци, честно казано, но тези в пъстрите дрехи са по-забавни от другите с короните. Марджери, чедо, доведи, моля те, Лоената буца да видим дали ще може да накара лейди Санса да се усмихне. Останалите си сядайте по местата, все аз ли трябва всичко да ви казвам? Санса сигурно вече си мисли, че дамите на внучката ми са стадо овце.
Лоената буца се появи преди храната, облечен в палячовски костюм от зелени и жълти пера и с клепнала на една страна шутовска шапка. Грамаден и кръгъл като бъчва дебелак, колкото три Лунни момчета, той направи няколко странични колелета през залата, скочи на масата и снесе едно огромно яйце точно пред Санса.
— Счупете го, милейди — заповяда й той. Санса го счупи и отвътре излязоха дузина пиленца и защъкаха във всички посоки. — Дръжте ги! — извика Лоената буца. Малката лейди Бълвър хвана едно и му го подаде, а той килна глава назад, натика го в голямата си уста и сякаш го глътна наведнъж. Когато се оригна, от носа му изхвърчаха малки жълти перца. Лейди Бълвър зарева от ужас, но плачът й набързо се превърна в радостен писък, когато пиленцето изхвърча от ръкава на роклята й и затича по ръката й.
Докато слугите поднасяха супа от праз лук с гъби, Лоената буца започна да жонглира, а лейди Олена опря лакти на масата и попита:
— Познаваш ли сина ми, Санса? Лорд Дуй на Планинския рай?
— Голям владетел — учтиво отвърна Санса.
— Голям тъпак — каза Кралицата на тръните. — Баща му също беше тъп. Моят съпруг, покойният лорд Лутор. О, аз си го обичах много, не ме разбирай погрешно. Добър мъж беше и го биваше в леглото, но все пак си беше ужасен тъпак. Падна с коня си в една пропаст по време на лов. Казват, че зяпал в небето, без да гледа накъде го води конят. А сега тъпият ми син прави същото, само че вместо кон е яхнал лъв. Предупредих го: лесно е да яхнеш лъв, но е трудно да слезеш от нето, но той само се кикоти. Ако някога имаш син, Санса, бий го често да го научиш да те слуша. Аз горката си имах само едно момче и затова не го биех много, затова сега обръща повече внимание на Лоената буца, отколкото на мен. Лъвът не ти е домашно котенце, викам му, а той — „тц-тц, мамо.“ Много цъкане пада в това кралство, мене ако питаш. Всички тези крале ще направят много по-добре, ако си оставят глупавите мечове и си седнат на задниците да послушат майките си.
Санса усети, че отново е зяпнала, затова побърза да напълни устата си с лъжица супа. Лейди Алери и другите жени се кикотеха на Лоената буца, който вадеше портокали от главата си, от лактите си и от грамадния си задник.
— Искам да ми кажеш истината за това момче крал — каза лейди Олена. — За този Джофри.
Пръстите на Санса стиснаха лъжицата. „Истината? Не мога. Не го искайте от мен, моля ви, не мога.“