Старата дама се усмихна.
— В Планинския рай си имаме много паяци между цветята. Докато се държат настрана, ги оставяме да си плетат паяжините, но окажат ли се под краката ни, ги стъпваме. — Тя потупа Санса по ръката. — Хайде, чедо, кажи ми сега истината. Що за човек е този Джофри, който нарича себе си Баратеон, но толкова много прилича на Ланистър?
— И ХВАНАХА ТЕ ПО ПЪТЯ НАТАМ, ЗА ПРАЗНИКА ВЕСЕЛ, ГОЛЯМ, ГОЛЯМ! МОМЧЕТАТА ТРИ И КОЗЕЛЪТ, МЕЧОКЪТ ПОДСКАЧАШЕ С ТЯХ!
Санса имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото. Кралицата на тръните беше толкова близо до нея, че усещаше разваления й дъх. Тънките й криви пръсти се впиваха в китката й. От другата й страна Марджери също слушаше. Побиха я тръпки.
— Чудовище — прошепна тя толкова плахо, че едва чу собствения си глас. — Джофри е чудовище. Той излъга за момчето на касапина и накара татко ми да убие вълка ми. Когато ми се ядоса за нещо, кара Кралската гвардия да ме бие. Той е зъл и жесток, милейди, това е. Кралицата също.
Лейди Олена Тирел и внучката й се спогледаха.
— Аха — промълви старицата. — Жалко.
„О богове! — помисли ужасена Санса. — Ако Марджери не се омъжи за него, Джоф ще разбере, че аз съм виновна.“
— Моля ви — изломоти отчаяно тя. — Моля ви, не спирайте венчавката…
— Не се безпокой, лорд Дуй е решил Марджери на всяка цена да стане кралица. А думата на един Тирел струва повече от всичкото злато на Скалата на Кастърли. Така беше поне по мое време. Все пак благодарим ти за истината, чедо.
— …ПОДСКАЧАШЕ ТОЙ ХОП-ХОП, ХОП-ХОП, ОТТУК ЧАК ДОТАМ, ДОТАМ, ДО ПРАЗНИКА ВЕСЕЛ, ГОЛЯМ, ГОЛЯМ! — Лоената топка подскачаше, ревеше и тупаше с крак.
— Санса, би ли искала да ни погостуваш в Планински рай? — Когато Марджери Тирел се усмихнеше, много заприличваше на брат си Лорас. — Точно сега всички есенни цветя са разцъфнали, има малки зелени горички и шадравани, сенчести дворове и мраморни колонади. Милорд баща ми винаги държи в двора певци, с много по-сладки гласове от Лоения, а също свирачи на флейта, цигулари и арфисти. Имаме най-добрите коне и ладии за развлечения, с които плаваме по Мандър. Ти обичаш ли да ловуваш със сокол, Санса?
— Малко — призна тя.
— О, СЛАДКА БЕ ТЯ КАТО ЧИСТА РОСА! ДЕВИЦАТА С РУСА КОСА КАТО МЕД!
— Ще обикнеш Планински рай също като мен, знам го. — Марджери прибра едно паднало на лицето на Санса кичурче. — Щом го видиш, няма да ти се иска да го напуснеш. А може пък и да не ти се наложи.
— КОСА, АХ, КОСА, ДЕВИЦАТА С РУСА КОСА КАТО МЕД!
— Шшшт, чедо! — скара й се Кралицата на тръните. — Та Санса дори не ни е казала дали иска да ни гостува.
— О, само да можех! — каза Санса. Планински рай й звучеше като онова приказно място, за което винаги беше мечтала, също като онзи красив и вълшебен двор, който някога се бе надявала, че ще намери в Кралски чертог.
— …И ДУШЕШЕ ТОЙ ВЪВ ЛЕТНИЯ ЗНОЙ. МЕЧОКЪТ! МЕЧОКЪТ! ГРОЗЕН, КАФЯВ И КОСМАТ.
— Но кралицата — продължи Санса — няма да ми позволи да зами — на…
— Ще позволи, ще позволи. Без Планински рай Ланистърите не могат да се надяват, че ще задържат Джофри на трона. Ако моят тъп син я помоли, тя няма да има никакъв избор, освен да изпълни молбата му.
— А той? — попита с разтуптяно сърце Санса. — Той ще я помоли ли?
Лейди Олена се намръщи.
— Не виждам смисъл да му оставям избор. Той, разбира се, изобщо няма да се досети за истинската ни цел, няма защо да му се казва.
— … И ДУШЕШЕ ТОЙ ВЪВ ЛЕТНИЯ ЗНОЙ! Санса свъси чело.
— Истинската ни цел ли, милейди?
— ПОДУШИ ГО ТОЙ И РЕВНА, ХЕЙ ТАМ! НА МЕД ЗАМИРИСА МУ В ЛЕТНИЯ ЗНОЙ!
— Да се погрижим за венчилото ти, мило дете — каза старицата, докато Лоената буца ревеше. — За моя внук.
„Да ме венчаят за сир Лорас, о…“ Дъхът на Санса секна в гърлото й. Спомни си сир Лорас в неговата сияеща броня от сапфири, когато й хвърли розата. Сир Лорас в белите му копринени одежди, толкова чист, невинен и красив. Трапчинките на бузите му, когато се усмихнеше. Сладостта на смеха му, топлината на дланта му. Можеше само да си представи какво ще е да свали ризата му и да погали меката кожа под нея, да се изправи на пръсти и да го целуне, пръстите й да пробягат по гъстите му кафяви къдрици и по тъмнокафявите му очи. По шията й полази червенина.
— О, АЗ СЪМ ДЕВИЦА, ИЗВИКА МУ ТЯ, СЛАДКА КАТО ЧИСТА РОСА, С МЕЧОК КОСМАТ НЕ ИГРАЯ! МЕЧОК! МЕЧОК! С МЕЧОК КОСМАТ НЕ ИГРАЯ!
— Би ли го приела, Санса? — попита Марджери. — Аз си нямам сестра, само братя. О, моля те, кажи „да“, моля те, кажи, че ще се съгласиш да се омъжиш за брат ми.