Дани беше разбрала вече, че драконите предпочитат да нападат отгоре. Щом единият се озовеше между другия и слънцето, свиваше криле и надаваше писък, и те се търкулваха надолу сплетени в люспесто кълбо, хапеха се и се биеха с опашки. Първия път, когато го направиха, тя се уплаши, че могат да се убият, но то продължи кратко. Веднага щом цопнаха във водата, те се разделиха с писъци и съскане, и солената вода закапа от крилете им, докато излитаха. Дрогон също беше някъде горе сега, макар да не се виждаше. Щеше да е на мили напред или назад, да си търси плячка.
Винаги беше гладен нейният Дрогон. „Гладен и бързо расте. Още година, най-много две и може би ще стане достатъчно голям за яздене. И тогава няма да са ми нужни кораби, за да прехвърлям голямото солено море.“
Но това време още не беше настъпило. Регал и Визерион бяха с големината на малки кученца и всяко куче щеше да ги надвие; бяха само криле, дълъг врат и опашка, по-леки, отколкото изглеждаха. И така Денерис Таргариен трябваше да разчита все още на дърво, на вятър и на платно, които да я откарат у дома. Дървото и платното й бяха служили достатъчно добре досега, но изменчивият каприз на вятъра я предаваше. Шест дни и нощи имаше пълно безветрие и ето че бе настъпил седмият ден, а все още нито полъх на въздуха не изпълваше платната. За щастие два от корабите, пратени от магистър Илирио, бяха търговски галери с по двеста весла и яки гребци. Но „Балерион“ беше друга песен: внушително туловище с широки греди, огромни трюмове и могъщи платна, но напълно безпомощен в безветрие. „Вхагар“ и „Мераксес“ бяха изпънали въжета, за да го теглят на буксир, но придвижването беше болезнено бавно. И трите кораба бяха претъпкани и натоварени тежко.
— Не мога да видя Дрогон — каза сир Джора Мормон зад гърба й. — Пак ли се изгуби?
— Ние сме изгубените, сир. Дрогон не обича това пълзене по мократа пустош, както и аз. — По-смел от другите два, черният й дракон беше първият, осмелил се да разпери криле над водата, първият, който запрехвърча от кораб на кораб, първият, който се изгуби в един ниско понесъл се облак… и първият, намерил си жертва. Щом летящите риби скочеха над водата, той блъвваше пламък, сграбчваше ги и ги нагълтваше. — Колко големи порастват? — попита с любопитство Дани. — Знаеш ли?
— В Седемте кралства има приказки за дракони, които пораствали толкова големи, че можели да измъкват от моретата гигантски кракени.
Дани се засмя.
— Това би било дивна гледка.
— Но е само приказка, халееси — каза рицарят изгнаник. — Разказват също така за мъдри стари дракони, живели по хиляда години.
— Е добре, но колко все пак живее един дракон? — Тя вдигна глава към Визерион, който се спусна над кораба, заби бавно с криле и отпуснатите платна се размърдаха.
Сир Джора сви рамене.
— Естествената продължителност на живота на един дракон е десетократно по-голяма от човешката, в това поне ни уверяват песните… но драконите, познати в Седемте кралства, са били тези на дома Таргариен. Те са гледани за война и са умирали в бой. Не е много лесно да убиеш дракон, но не е невъзможно.
Скуайърът Бялата брада, застанал при фигурата на носа и свил ръка около здравия си дълъг кривак, се обърна към тях и рече:
— Балерион Черната гибел бил на двеста години, когато умрял при царуването на Джеерис Обединителя. Бил толкова голям, че можел да нагълта наведнъж цял зубър. Един дракон никога не спира да расте, ваша милост, докато има храна и свобода. — Името му беше Арстан, но Белвас Силния го беше нарекъл Бялата брада и сега всички го наричаха така. Беше по-висок от сир Джора, макар и не толкова мускулест; очите му бяха светлосини, а дългата му брада — бяла като сняг и нежна като коприна.
— Свобода? — попита с любопитство Дани. — Какво искаш да кажеш?
— В Кралски чертог вашите предци вдигнали огромен купол за замък на своите дракони. Драконова яма се нарича. Още си стои горе на Хълма на Ренис, макар сега да е в руини. Там отсядали кралските дракони във времената стари, и свърталището им било грамадно и сводесто като пещера, с железни врати, толкова широки, че трийсет рицари можели да минат един до друг през тях на конете си. Но въпреки това никой от драконите в ямата не достигнал ръста на предците си. Според майстерите това било заради стените около тях и грамадния купол над главите им.