— Ако стените ни пречат да растем, то всички благородници щяха да са мънички, а селяците — големи като великани — каза сир Джора. — Виждал съм грамадни мъже, отраснали в колиби, и джуджета, живели в дворци.
— Хората са си хора — отвърна Бялата брада. — А драконите — дракони.
— Колко умно! — изсумтя пренебрежително сир Джора. Рицарят изгнаник не харесваше особено стареца и го показваше още от самото начало. — Е, какво все пак знаеш ти за драконите?
— Твърде малко, да си кажа честно. Служил съм известно време в Кралски чертог в дните, когато крал Ерис седеше на Железния трон, и съм минавал под драконовите черепи, които гледаха от стените на тронната му зала.
— Визерис ми е говорил за тези черепи — каза Дани. — Узурпаторът ги свалил и ги скрил в подземията. Не можел да понася да го гледат, докато седи на откраднатия трон. — Тя махна е ръка на Бялата брада да приближи. — Ти срещал ли си се с царствения ми баща? — Крал Ерис Втори беше умрял преди дъщеря му да се роди.
— Имал съм тази велика чест, ваша милост.
— Смяташ ли, че е бил добър и милостив?
Бялата брада се постара да скрие чувствата си, но си проличаха ясно на лицето му.
— Негова милост беше… често биваше добър.
— Често? — Дани се усмихна. — Но не винаги?
— Понякога се държеше доста сурово с онези, които смяташе за свои врагове.
— Умният човек никога не става враг на един крал — каза Дани. — Познаваше ли и брат ми, Регар?
— Казваха, че никой не познава истински принц Регар. Аз обаче имах щастието да го видя на един турнир, а и често съм го слушал да стари на лирата си със сребърните струни.
Сир Джора изсумтя.
— С още с хиляда други на някой жътвен празник. Още малко и ще започнеш да твърдиш, че си му бил скуайър.
— Нямам такива претенции, сир. Майлис Мутън беше скуайърът на принц Регар, а след него Ричард Лонмаут. Когато спечелиха шпорите си, той лично ги посвети в рицарски сан и те си останаха негови близки приятели. Младият лорд Конингтън също беше скъп приятел на принца, но най-старият му приятел беше Артур Дейн.
— Мечът на Утрото? — възкликна радостно Дани. — Визерис често ми е разправял за неговия чудодеен бял меч. Казваше, че сир Артур бил единственият рицар в кралството, който можел да се равнява на брат ми.
Бялата брада сведе глава.
— Не ми е работа да оспорвам думите на принц Визерис.
— Крал — поправи го Дани. — Той беше крал, макар че така и не управлява. Визерис, Третият с това име. Но какво искаш да кажеш? — Отговорът му не бе това, което очакваше. — Сир Джора веднъж нарече Регар „последния дракон“. За да го нарекат така, — трябва да е бил несравним воин, нали?
— Ваша милост — започна Бялата брада, — принцът на Драконов камък беше изключително добър воин, но…
— Продължи — подкани го тя. — С мен можеш да говориш свободно.
— Както заповядате. — Старецът се подпря на кривака си и навъси чело. — Несравним воин… това са красиви думи, ваша милост, но думите не печелят битки.
— Мечовете печелят битки — грубо каза сир Джора. — А принц Регар знаеше как да използва меча.
— Вярно е, сир, но… Виждал съм сто турнира и повече войни, отколкото би ми се искало, и колкото и силен, бърз и опитен да е един рицар, все се намират други, които да го надвият. Човек ще спечели един турнир и бързо ще падне на друг. Хлъзгаво петно в тревата може да му донесе поражение, или това, което е ял предната вечер. — Погледна сир Джора. — Или благоволението на дама, вързано на ръката.
Лицето на Мормон помръкна.
— Внимавай какво говориш, старче.
Дани знаеше, че Арстан е видял сир Джора на турнира, когато той беше спечелил с вързана на ръката си кърпа на една дама, знак на благоволението й. Беше спечелил и дамата: Линее от дома Хайтауър, втората му жена, знатна и красива… но тя го беше съсипала и го беше оставила и сега споменът за нея още му горчеше.
— Успокой се, рицарю мой. — Тя сложи ръка на рамото на Джора. — Арстан не искаше да те наскърби, сигурна съм.
— Както кажете, халееси — отвърна навъсен сир Джора. Дани отново се обърна към стария скуайър.
— Малко знам за Регар. Само историите, които ми разказваше Визерис, а той е бил малко момче, когато брат ни е умрял. Какъв беше той всъщност?
Старият мъж помисли.
— Способен. Това преди всичко. Решителен, разсъдлив, верен на дълга си, непреклонен. Има една история, която разправят за него… но сир Джора несъмнено я знае.