Тъкмо обмисляше следващите си думи, когато усети хладен полъх по тила си и сребристо-златният кичур на челото й се развя. Над главата й платното изпращя и се раздвижи, и изведнъж над палубата на „Балерион“ се разнесе мощен вик:
— Вятър! — зареваха моряците. — Вятърът се връща, вятърът!
Дани вдигна очи към големите платна, които се разгърнаха, запращяха и въжетата си изпънаха и запяха сладката песен, която им беше липсвала цели шест дълги дни. Капитан Гролео затича към кърмата и зарева команди. Моряците се закатериха по мачтите. Дори Белвас Силния изрева мощно и заподскача възбудено.
— Боговете са милостиви! — каза Дани. — Ето че отново поехме по пътя си.
— Да — каза той, — но към какво, кралице моя?
Цял ден духа вятърът, най-напред постоянен от изток, а после задуха на бесни пориви. Слънцето залезе в червено сияние. „Все още съм на половин свят от Вестерос — напомни си Дани, — но всеки час ме приближава.“ Опита се да си представи какво ще изпита, когато за пръв път види земята, над която се бе родила да властва. „Зная, че ще бъде най-красивият бряг, който съм виждала. Може ли да е иначе?“
Но по-късно същата нощ, докато „Балерион“ цепеше морската шир в тъмното и Дани седеше кръстосала крака на постелята си в капитанската каюта и хранеше драконите си — Гролео беше казал великодушно: „Дори в морето кралиците имат предимство пред капитаните“ — на вратата се почука рязко.
Ирри спеше до леглото й (твърде тясно беше за трите и тази нощ беше ред на Джикуи да сподели пухената постеля на тяхната халееси), но се събуди от чукането и отиде до вратата. Дани придърпа завивката и я загърна под мишниците си. Беше гола — не беше очаквала посетител в този късен час.
— Влез — каза тя, като видя застаналия отвън сир Джора.
Рицарят изгнаник сниши глава и влезе.
— Ваша милост. Съжалявам, че безпокоя съня ви.
— Не бях заспала, сир. Влез да погледаш. — Взе мръвка солено свинско месо от купата в скута си и я размаха пред драконите да я видят. Те я загледаха. Регал разпери криле и плесна във въздуха, а вратът на Визерион се изпъна напред и се сви назад като бяла змия, следвайки движението на ръката й. — Дрогон — каза тихо Дани. — Дракарис. — И подхвърли месото във въздуха.
Дрогон се раздвижи по-бързо от нападаща кобра. Пламък изригна от устата му, оранжев, пурпурен и червен, и опърли месото преди то да започне да пада. Докато острите му черни зъби захапваха плячката, главата на Регал се стрелна към неговата, сякаш той искаше да отмъкне залъка от челюстите на брат си, но Дрогон глътна и изпищя и по-малкият зелен дракон само изсъска недоволно.
— Престани, Регал! — сгълча го Дани и го плесна по главата. — Ти взе предната. Алчни дракони няма да търпя. — Вече не ми се налага да им пека месото на мангал.
— Разбирам. Но какво е дракарис?
Щом чуха думата, и трите дракона извърнаха глави, а Визерион избълва светлозлатист пламък, който накара сир Джора да отстъпи. Дани се изкикоти.
— Внимавайте с тази дума, сир, за да не ви опърлят брадата. На висш валириански тя означава „драконов огън“. Исках да избера команда, която никой няма да изрече случайно.
Мормон кимна.
— Ваша милост — каза той, — чудя се дали е възможно да поговорим насаме?
— Разбира се. Ирри, остави ни за малко. — Докосна с ръка голото рамо на Джикуи да я събуди. — Ти също, миличка. Сир Джора иска да поговори с мен.
— Да, халееси. — Джикуи се измъкна гола от постелята, прозя се и гъстата й черна коса се разпиля. Облече се бързо и двете с Ирри излязоха.
Дани даде на драконите останалото месо да се боричкат и потупа леглото до себе си.
— Седнете, сир, и ми кажете какво ви безпокои.
— Три неща. — Сир Джора седна. — Белвас Силния. Този Арстан Бялата брада. И Илирио Мопатис, който ги изпрати.
„Пак ли?“ Дани придърпа чаршафа около себе си и преметна единия край през рамото си.
— И защо?
— Магьосниците на Карт ви казаха, че ще ви предадат три пъти — напомни й изгнаникът. Визерион и Регал се хапеха и дращеха.
— Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов. — Дани не можеше да го забрави. — Мирри Маз Дуур беше първата.
— Което означава, че все още остават двама предатели… и ето че се появиха тези двамата. Да, за мен това е тревожно. Не забравяйте, Робърт обеща владетелска титла на този, който ви убие.