Дани се наведе и дръпна Визерион за опашката да го отдели от брат му. Завивката падна от гърдите й. Тя припряно я грабна и се покри.
— Узурпатора е мъртъв.
— Но на негово място властва синът му. — Сир Джора вдигна поглед и черните му очи срещнаха нейните. — Един прилежен син плаща дълговете на баща си. Дори кръвните.
— Това момченце Джофри може да поиска смъртта ми… ако помни, че още съм жива. Какво общо има това с Белвас и Арстан Бялата брада? Старецът дори не носи меч.
— Така е. Но видях колко ловко борави с кривака си. Помните ли как уби мантикората в Карт? Сигурно също толкова леко можеше да ви скърши гърлото.
— Сигурно, но не го направи — изтъкна тя. — Трябваше да ме убие жилещата мантикора. Той ми спаси живота.
— Халееси, а хрумвало ли ви е, че Бялата брада и Белвас може да са били съучастници на убиеца? И всичко това да е било заговор, за да спечелят доверието ви?
Внезапният й смях накара Дрогон да изсъска, а Визерион плесна с криле и кацна до люка към палубата.
— Значи заговорът е подействал. Рицарят не отвърна на усмивката й.
— Тези кораби са на Илирио. Капитаните са на Илирио, моряците са на Илирио… и Белвас Силния и Арстан са хора на Илирио, не ваши.
— Магистър Илирио ме е закрилял и в миналото. Белвас Силния казва, че Илирио е плакал, като разбрал, че брат ми е мъртъв.
— Да — каза Мормон, — но дали Визерис е оплаквал, или плановете си, които е свързвал с него?
— Не е нужно да променя плановете си. Магистър Илирио е приятел на дома Таргариен и богат…
— Не се е родил богат. В този свят, както отдавна съм научил, никой не става богат с доброта. Магьосниците казаха, че второто предателство ще е за злато. Какво обича Илирио Мопатис повече от златото?
— Кожата си. — В другия край на каютата Дрогон се размърда неспокойно и от муцуната му изригна пушек. — Мирри Маз Дуур ми измени. И затова я изгорих.
— Мирри Маз Дуур беше под вашата власт. А в Пентос вие ще сте под властта на Илирио. Не е същото. Познавам магистъра не по-зле от вас. Коварен човек е той, и умен…
— Ако искам да спечеля Железния трон, ми трябват умни хора. Сир Джора изсумтя.
— Онзи продавач на вино, който се опита да ви отрови, също беше умен. Умните са склонни да плетат коварства.
Дани придърпа завивката над краката си.
— Ти ще ме защитиш. Ти и моите кръвни ездачи.
— Четирима души? Халееси, вие сте убедена, че познавате добре Илирио Мопатис, много добре. И въпреки това настоявате да се обкръжите с хора, които не познавате, като този надут евнух и най-стария скуайър на света. Поучете се поне от преживяното с Пиат Прий и Ксаро Ксоан Даксос.
„Мисли ми доброто — напомни си Дани. — Всичко, което прави, е от любов.“
— Струва ми се, че една кралица, която не вярва на никого, е също толкова глупава, колкото и кралица, която вярва на всички. Всеки, когото взимам на служба, е риск, разбирам това, но как ще си спечеля Седемте кралства без такива рискове? Мога ли да завладея Вестерос с един рицар изгнаник и трима дотракски кръвни ездачи?
Той упорито стисна челюсти.
— Пътят, който поехте, е опасен, няма да го отрека. Но ако вярвате сляпо на всеки лъжец и заговорник, ще свършите като братята си.
Упоритостта му я ядоса. „Отнася се с мен като с малко дете.“
— Колкото до Белвас Силния, той не може да измисли как да се добере сам и до закуската си. А Арстан Бялата брада той какво толкова ме е излъгал?
— Той не е това, за което се представя. Говори ви по-дръзко, отколкото би се осмелил един скуайър.
— Говори ми откровено, защото така му заповядах. Познавал е брат ми.
— Много хора познаваха брат ви. Ваша милост, във Вестерос лорд-командирът на Кралската гвардия заседава в малкия съвет и служи на краля както с меча си, така и с ума си. Ако аз съм първият на вашата Кралска гвардия, моля, изслушайте ме. Трябва да ви изложа своя план.
— Какъв план? Кажи ми.
— Илирио Мопатис иска са се върнете в Пентос, под неговия покрив. Много добре, идете при него… но когато вие решите и не сама.
Нека да видим първо колко верни и послушни са тези ваши нови поданици. Заповядайте на Гролео да смени курса към Робския залив. Дани не беше много сигурна дали това, което чува, й харесва. Всичко, което беше чувала за тържищата на човешка плът в големите робски градове на Юнкай, Мийрийн и Ащапор, будеше погнусата й и я плашеше.